Ако някой е наистина нещастен /не го пожелавам на никого/ едва ли би му било до писане във форуми. Т.е. уместен въпрос

Ако наистина си нещастен, едва ли "споделянето" може да те облекчи...

Както вчера казах, днес ще съм щастлив както всеки ден
Какво по-добро от това, макар че вчера бях в някакво тъпо настроение
Вече пак съм в разцвет

Стига лъга хората Саше.
Днеска беше един тъжен такъв,а пък след мача още повече

Да прав си, че можах да ти вкарам гол, това много ме натъжи но победата си е сладка, че ви чукнахме със 7-8
А за утре си остава уговорката, ще излъжа, че беше MAN OF THE MATCH

Да....след като си обърнах глезена
Стига спам.....
По темата-Няма вечно щастливи хора....всеки е тъжен понякога....за съжаление

Защо "за съжаление"? Как ще познаеш щастието, ако не си се срещал с контрапункта му?

Вредни и излишни емоции няма.

Имах предвид,че не е приятно като емоция
Иначе си права за това което казваш

'Псилютно вярно.

оооффф
веднъж да зациклите в абсурдизма на болезнено несподелената и НЕЩАСТНА любов и пак ще си говорим

разбирачи с разбирачи

Ако имаш нещо между двете уши, няма да зациклиш
Всичко е преходно.

Хех... Аз лично, го изживявам в момента... Най-вероятно, никога няма да спра да го изживявам... И не само този, но и предишният... И по-предишният... За следващ, не мога да говоря, защото няма как да знам, дали такъв ще има... И не мисли, че говоря наизуст, и че не съзнавам колко силни думи употребявам - бъди уверена, че са много прецизно премерени и подбрани.
Да, има болезнени емоции, но всяка от тях ти носи нещо, което те усъвършенства като личност... А и (както Принцесата отбеляза) не можеш да оцениш и да се насладиш на приятното, ако не си изживял неприятно... А и обратно (храна за размисъл) Представи си, колко скучно щеше да е, ако всичко, което се случва беше само хубаво... Тогава нямаше да имаме дори и дума за това... Колко красиви картини нямаше да бъдат нарисувани, колко стихове нямаше да бъдат изваяни.... Всяка емоция е нещо повече от ценна (независимо от нейният оттенък) - тя е стойностна... Всяка изживяна неудовлетворителна (умишлено не „негативна“) емоция е част от това, което си в момента... А ти си обичана - не такава, каквато си в даден момент, а такава, каквато си във всеки един момент - весела, тъжна, ликуваща, скърбяща... променяща се... развиваща се... A това е, което (несъмнено) обичат хората, които си допуснала близо до себе си... Не те обичат заради всичките ти удовлетворителни емоции..., нито заради отрицателните ти... а с двата (условно разграничени) типа заедно... Ако другите те обичат, заедно с всички твои преживявания (като неразделна част от теб), защо ги отричаш и не желаеш да се обикнеш приемайки ги... радвайки им се... разбирайки ги... Те не ти вредят - те те правят това, което си. Те не са ти излишни - представи си, да нямаше възможност да ги изживееш...

Вредни и излишни емоции няма.

П.П.: Това е просто моето аргументирано (този път) мнение написано, към второ лице от женски пол. Това, че лирическият адресат е представен в женски пол, не е задължително да означава, че има конкретен реален адресат. Моля, никой да не се обижда!

Longbow, като чета мнението ти се сещам за една безсмъртна мисъл на Алек Попов - "Това, което не ни убива ни прави по-силни. Който го е казал да се гръмне."
По темата - ако бях нещастен, нямаше да тръбя по форумите. Никой не го засяга.