здравейте, който ще кандидатства за начална и предучилищна педагогика, да пише тук за да се запознаем.

Здравей! Аз мисля да кандидатствам начална и предучилищна педагогика!:))Миналата година не ме приеха:( дано тая успея да влезна:)))

здрасти аз ще кандидатствам догодина, но ти стискам палци тази година да те приемат. УСПЕХ

Аз да педагогиките ще се пробвам с оценката от матурата!

А вие реално с тая педагогика измислили ли сте какво точно искате?

...даскалици? ...

Въпросът ми беше по-точно дали ИСКАТЕ да го работите това и дали имате някаква идея какво точно ще правите като такива. Изобщо дали имате идея за това, което евентуално ще бачкате след като я имате тая педагогика

Аз лично съм решила вече какво искам да работя като завърша педагогиката. Искам да стана учителка в детцка градина, защото много обичам малките деца. Допълнително, че вече си имам такива в нас. Имам братовчед на 2 годинки и брат на 10 месеца, така че имам представа как трябва да се общува с малките.
П.П. Но първо трябва да ме приемат педагогика.

Приема принципно не е особено труден,т.е. не ти трябва 6-ца или 5-ца за да се намърдаш в педагогиката. Можеш да видиш баловете от предните години какви са били на сайта на СУ. Тази година с матурите обаче не знам как точно ще е ,но доколкото знам матурите са чак на 3-то или след 3-то класиране? :")

А замисляла ли си се над факта,че като работиш едно нещо и го намразваш?ПРедстави си ситуацията-влизаш,учиш,завършваш...и огрее те,започваш работа в детска градина.Имаш 20 деца на главата си,това се превръща в ежедневие,сиво ежедневие и просто си губиш любовта към децата.И аз ги обожавам,но...предпочитам да са си мои и да не смесвам приятното с работата,защото въпреки всикчо децата ще са ти 24 пъти по голяма отговорност от 2-мата малчугана,които имаш във вас...и се превръщат в малките сладки русички ангелчета,заради които в края на работната седмица ще се чувстваш все едно си къртила бетон...

?!?!
DanaO Нали човек е добре да се занимава с нещо, което му е приятно, а не с нещо, което не харесва?! Да ти имам логиката!
В пъти е по-добре да работиш това, което искаш, отколкото от страх "ужким" и "може би " да не вземе да спре да ти харесва, да не го направиш. Освен това няма гаранция, че ще си намразиш работата. В крайна сметка ако бачкаш това, което искаш и ти харесва,да не го намразиш е много по-вероятно. Работата си е работа, а ако тя ти харесва ти носи удоволствие. И е както си я направиш - ако се кефиш на деца ще ти е кеф и да се занимаваш с тях.А ако спре да ти харесва се махаш и толкова. А аз не знам работа, след която да не се чувстваш уморен,изтощен в края на седмицата, ако ще и да е най-якото нещо което правиш.

Умората в края на работния ден е ясна!Написах по-горния пост,защото съм работила,наблягам на работила, с деца и споменах,че ги обичам.Логиката си ми е логика в мой стил. Не бих започвала тема, по която нямам опит или информация.
А т'ва с напускането на работата..окей ще напуснеш...но после какво ще правиш?Ще работиш в същия сектор...отново.

Това си е сложна работа. Отговорността е голяма. А и тези 20 деца понякога са и повече. И съдейки по майка ми, която е детска учителка, това е изключително изморителна професия. Майка ми, като се прибере след първа смяна, ляга да спи, а след втора, ако може сготвя нещо и пак ляга да спи. Тези "малчугани" са способни да ти надуят главата, особено ако си добричък с тях, каквато душа е майка ми. Аз многократно съм и повтарял да ги държи по-строго, но тя нали все им се радва и после съжалява, че ги е държала толкова хлабаво. Най-лошото според мен е, че не може да ги биеш вече. С пръст да ги докоснеш и веднага може да те уволнят. Едно време не беше така. От първи до четвърти клас (1996-2000г) бях случил на доста строга класна и като се провиним момчетата, ни нареждаше пред целия клас и я шамар, я издърпване на ухо, а помежду другото не спира да ни крещи. И тогава доста я мразех за това. Но явно е имало ефект и сега съм и изключително благодарен за принципите, на които ни е научила.
Та така, както казва Макаренко: "Боят е главно средство и стимул за възпитание!"

Ти луд ли си???? Боят е съвсем крайна мярка за възпитание на едно дете... Аз съм напълно против всякакви такива методи на възпитание, защото наистина днешните деца са по-глезени, но подобно отношение към тях до голяма степен мачка самочувствието им и понижава самооценката им. Така един ден такива деца по-трудно отстояват себе си... Затова колкото повече специалисти има, които знаят как да се грижат за нормалното развитие на едно дете, толкова по-добре... все по-малко стават.
Иначе и на мен, например, ми е най-лесно като имам проблем с малко дете (а във фамилията ми такива колкото щеш), да го фана и да го набия... ама не е това начинът!

Е аз не ти приказвам да го спукаш от бой. Но един шамар или издърпване на ухото винаги помага. И вярвай от нашия тогавашен клас комплексирани момчета не са излезли. А що се отнася до нашия клас, дисциплината, която въдворяваше класната водеше до резултати. На всички състезания, провеждани в училише, нашият клас винаги е бил първенец, да не говорим за успеха. Под 5.50 никой не е падал. А при нея оценки лесно не се изкарваха.