Как да се отнасяме с хората с увреждания? Физически и ментални...

Същите винаги ще се намират в неравностойно положение, дори с държавните и обществени "компенсации". Това, че се опитваме да ги поставим на едно по-справедливо хуманно положение, не разрешава проблемът с личното ни отношение към тях.

По медиите тръгнаха реклами за това, че хората с увреждания нямат нужда от състрадание, а от конкретна помощ. НО няма как да изкоренят състраданието ни и усещането, че те никога няма да могат да бъдат жизнено равностойни на тези, които са напълно здрави...

А въпросът ме осени в съвсем конкретен случай - когато на едно дете с видим ментален проблем отправих забележка. Детето се беше вторачило в мен и му казах, че не е възпитано да се гледат така хората... Веднега след това срещнах реакцията на една жена, оправдавайки го с това, че "детето явно не е добре и не бива да му говоря така"...

Не съм убеден и сега, дали съм постъпил правилно и изобщо КАК трябва човек да се отнася с тях...

Случаят е частен, но ми се иска да коментираме това принципно...

Хората с увреждания са преди всичко хора,затова се отнасям към тях както бих се отнесъл към всеки,нали все пак съкровеното им желание е да са възприемани като нормални?Друг е въпроса,че някои злоупотребяват съзнателно или не,искат да се отнасят с тях като с обикновени хора,ама стане ли въпрос за напрежение,отговорност и прочие-"ние сме с увреждания,съжалете ни".Това е в реда на нещата предвид положението им и все пак адски дразни....

Първо, има разлика между психически и физически увреждания.

Второ, няма отговор на въпроса ти - когато съм се опитвал да помогна на човек с физ. увреждане обикновено съм срещал "бе махай се бе, мога сам(а)", а ако стоиш и гледаш - само те одумват как може да "нямаш сърце а камък в гърдите".

Някои са по-равни. Иначе - на хората с увреждания трябва да се осигурят условия да изпълняват ежедневните си нужди. За работа въпросът е сложен, защото зависи от много фактори.

Ами аз когато съм помагал на хора с патерици например да слязат от автобуса и разни подобни неща, винаги са ми благодарили най-любезно. Хората си имат нужда от помощ и оценяват, когато някой им я предлага. На тези, които казват "махни се бе, мога и сам", вероятно им е писнало да ги съжаляват и искат да се почувстват пълноценни. Няма нужда да им се връзваме

Хората с увреждания..са на 1рво място хора...сиреч...доста от тях са си лайнари...
Нищо повече или по - малко от другия...
Не заслужават толкоз специално отношение...мисля, че не го и искат...
От време на време малко помощ и това е...

Ейй, една филантропия лъха от тебе

Ми..тези с физическите увреждания...си имат акъла на всеки един от нас...
Сиреч...няма смисъл да се отнасяш прекалено благосклонно или прекалено неблагосклонно към тях...само защото имат увреждане...Мисля, че това е най- логичното...
Лично аз например...имам по - различно отношение към сирачетата...защото съм прекарал известно време по разни проекти...сред тях...
При тях...е доста сложно..да се отнасяш адекватно и да се опитваш да не ги нараниш...но това е друга тема

Като с равни. Нито повече, нито по-малко...

Според мен на една огромна част от хората това че имат физически увреждания им се отразява пагубно на психиката и започват да се държат по неприятен начин. Иначе помагам на баби с бастуни в рейса.
За общия случай:
Индивидуално е, но все пак го взимам предвид.

Не съчувствам на хората с увреждания,
защото е гадно и за двете страни. Но мисля,
че самите те очакват по-специално отношение
колкото и да се правят, че не е така. Иска ми се
в държавата ни да имаше повече условия за
достъп на инвалидите до различни институции,
магазини, транспорт, за да имат повече самостоятелност.

Междуградските автобуси в Щатите си имаха подвижни платформи, на които можеше да се качи човек в инвалидна количка, сеалките се сгъстяват, количката се закача здраво за платформата и се издига докато вкара човека в кабината или както там се казва пространството със седалките. Хитро измислено и абсолютно масово. Значи е възможно.

Някой автобуси по линията 72 го имат това, ама не знам ползва ли се....

Веднъж на майка с бебешка количка й се наклони рейса (306) за да се качи по-лесно.

Няма единна рецепта как да се отнасяме, всеки се отнася както го чувства...
Но мисля,че би трябвало да е като с равни, без да акцентираме на тяхната малоценност, каквато и да е тя.
Ние с pora_e_priqtel имаме 1 колега,който е сляп. Отначало го съжалявах и все гледах да му помагам...докато не установих,че той умее да "вижда" нещата от живота доста по-добре от зрящите хора, ориентира се доста по-умело от мене из града и е прекрасен човек , приятел
Толерантност трябва обаче..

Не се.