Далеч не си. Примерно брат ми го облъчвам с това от 6 години - така и не се поддаде.

И моят по-малък брат не подлежи на такава обработка, но поне започна Пратчет да чете.

НЕ

Очевидно

Хах, и тоя втория юнак не съм го чел.

Започвам да подозирам, че не обичам фентъзи.

Абсолютно всичко в тази книга ми харесва Даже може да се каже, че това е най-любимата ми книга. Но най, най-много ме впечатлиха... може би Лотлориен и битката при Минас Тирит в "Завръщането на краля".

Smoking Mirror, цитатът в подписа ти е от "Силмарилион", нали?

Да Поздрави и за теб, първият човек отбелязал публично подписа ми

Мен ме грабна също с първите редове; винаги я чета преди изпит и засега почти винаги е на кадем
Това е книга, която се чете сама, поне за мен И "Хобит" е страхотна; нали я филмират уж?
Майка ми я чете на 5о и кусур годишна възраст за пръв път, радва й се ужасно много и не разбира как са могли да я филмират толкова набързо, особено 3-тата част.

Все пак Хобитът ми се вижда маалко по-слабичък.

Той в крайна сметка е писан като детска приказка, нормално.

Хахаха,някой изобще чете "творбите" на Толкин,ако Дьо Сад е бил болен мозък,то Толкин е по-некадърен и от най-долния комунистически автор,стимулиран с петолевки от Тодор Живков!!!СРАМ И ПОЗОР са книгите като "Хари Потър" и "Властелинът на пръстените" и по-жалки са хората,които решават да ги прелистят,има къде-къде по-далновидни автори-Еко,Акунин,Реверте,Зола...и много,много други!!!

Volter, следващо подобно мнение в този раздел ще бъде изтрито без предупреждение, тъй като нарушава т. 1.4 и т.2 от Правилата на раздела, който те съветвам да прочетеш!

Волтер, всеки има собствено мнение и ако не го зачиташ просто не си пораснал достатъчно за да си в този форум, съжалявам.

На мен лично Том Бомбадил ми хареса особено защото е уникален в книгата, защото е точна противоположност на цялото това неспирно търчане из Средна Земя и е нещо като един спокоен, уседнал Гандалф.

Еко? Далновиден? Интересно... Реверте? Далновиден? Още по-интересно... предните думи имат за цел да те накарат да се опиташ да защитиш безпочвените си думи относно горепосочените автори. и внимавай как ще изкривиш истината, защото точно пък на един от тях дължа сертификата си за чужд език. И то да беше посочил някои други автори - Голдинг, Бредбъри, Кафка, Кийтс да се съглася, че са далновидни, ама ти...

Волтере, бих пренебрегнал ужасното ти троло-хейтене, но се чувствам длъжен да ти отговоря поне веднъж

Хари Потър няма да го коментирам, защото то не отговаря на следващите разсъждения и мнението ми за него е съвсем различно.

Последната предварителна бележка, която трябва да направя е, че поради липсата на каквито и да било аргументи в твоето мнение и липсата на всякаква теза, дори неподкрепена, освен тази, че четенето на Толкин е позорно, разсъжденията по-долу няма да имат за цел да те оборят а просто да покажат колко е смешно и безспочвено мнението ти и, следователно, като такива ще бъдат сравнително кратки Поради това ще се радвам да получа отговор, така че да може да се получи един задълбочен спор. Както са казали преди нас истината се ражда в спора, може пък дори да успееш да ме убедиш, че четенето на Властелинът на пръстените наистина е позорно...

Какво е Властелинът на пръстените? Роман. Романтичен роман. Непрекъснато целият му текст е пропит с една далечна, лека романтика, която много хора вземат за фалшива и отблъскваща. Не ги виня, всеки си има право на мнение и никой не е виновен, че не разбира от поезия и романтика Тази далечна, лека романтика дава възможност на читателя докато чете повествованието, чиито качества няма да коментирам, да се откъсне, да потъне в един чужд, приказен свят. Тази романтика дава възможност на читателя да съзре красота, която е невъзможна на истинския физически свят и да заживее в нея, макар и за мигове. Тази романтика дава възможност на читателя "да се опияни от поезията", както казва героят на Робин Уилямс в един филм, дава му възможност да се извиси в друго измерение.
А кое е това друго измерение? Това не е Средната Земя, каквото и да си мислиш ти. Средната Земя е просто една негова разновидност, едно средство за неговото достигане. Това измерение е Висшето Платоново измерение, това, до което героите и читателят достигат в творбите на Рембо, Маларме, Шели, Пенчо Славейков, Яворов (при него не баш, ама и там има). Именно то се характеризира с тази далечна романтика и красота, с тази непостижимост и с тази непълна поява само за мигове.

Разбира се за много хора това може и да не е така. И със сигурност не е. Те ще продължават да са на мнение, че да четеш Толкин е позор и срам. Но в крайна сметка, както вече казах не за всички са понятни разсъжденията на символистите и романтиците и за да достигнеш до Висшето Платоново измерение се изисква да имаш някаква основа, върху която да градиш. Както винаги ще е невъзможно да построиш стена без тухли, така и шопите винаги ще смятат, че "Те такова животно нема", "По-големо от Софията нема" и "По-високо от Витошата нема" - просто за да се възприемат някои работи са необходими определени предпоставки, които на някои места липсват

Язък ти за ника, впрочем.

Няма да забравя мъдрите думи на една жена, която ме гледаше как кърша пред-КСК-нно пръсти:
"Момиче, чети Толкин и ще си вземеш изпитите"
И аз правя така вече години наред и няма грешка.
Толкин е чудесен и много повече от това. Който не го усеща, просто не го усеща. Насила Толкин не става )