Дали трябва да понесем сами товара на греховете? За какъв товар става въпрос? Свещеникът се клатушка пияният също, инвалида – също, те са хората, не ти. Аз – самостоятелната вселена, мерилото за всички неща, висшият съд и изворът на щастие. Наличие на любов, кога ? Любов за себе си или за другия, да прощаваш и преимаш или да взимаш – доста плоско, защо не и двете? Всичко е амбивалентно, защо не и любовта. Всъщност ние осъзнаваме само двойнствеността, хората които мислят скаларно са доста добре заплатени. Бинарно мислещите са обречени. Добре, но скаларно мислещите, каква ябълка на познанието са яли тогава? А пространствено интелигентните – да разбираш от обем също се цени, също така и тези с чувство за време, това са нещо които се появават след като човек е изгонен от едноплановия, безвременен рай. Следователно това са неща дошли по внушение на рогатия? Значи се плаща най-добре за умения придобити след изкушението? Май богомилите са прави, че Самаил е построил света. Строено е, но не от кал, разбира се – строителят познава свещените вещества. Калта и смъртта са явно тъждествени, хората се страхуват от калта. Тоест страхуват се за живота, вместо от живота. Няма изкушения в света на Самаил, защото всичко е изкушение? Тоест ако се настави със ценената скаларност – истината е да не се поддаваш, но и да не отричаш греха, по добре да го оцениш. Да му се придаде обем, история, тежест, едва тогава става значим и полезен. Оразмерените грехове са полезни. Всъщност мисленоте в нюанси и степени е небесната мана, която ни храни. Засега поне става така. За бъдещето, и Съда дори не се говори, а е добре да се мисли. Но самото мислене е недобре и това спира надеждата. Това пак е небесна мана, но без нея може. Може какво? Ето пак бинарно мислене може – не може, съществувам – не съществувам, а отвъд? Отвъд е рая, но той не съществува. Тук е ада, но и той не съществува. Заменило го е знанието за живот и смърт, за битие и небитие. Но нали по това се определя човешкото – по (съ)знанието? Животните са в рая, а човек в пъкъла? Пак изходна позиция ! А има ли трето? Може би има милиярд трети, но човек не го съзнава явно. Бърза смяна на рай и ад, бесен цикъл, нещо като природния или може би разделяне на две битиета, но това е пак старата песен. Третото се търси, също и това което го предизвиква. Ключът е времето вероятно, дълго проточено и според някои няма начало и край, а ние сме вечно по средата. Съзнанието за време, пространство и интензивност ни храни, това е май търсеното трето. Едноплановостта радва, опозицията натъжава, всичко друго храни.О тделихме поне три състояния на човек: щастлив, нещастен и нахранен. Четвъртото е отсъден, но то не се цени много, има време до него. Отсъден е човек, на който е дадена прошка, той не е вече нито праведен, нито грешен, а нещо друго. Всъщност, тези четири състояния имат точни аналози в днешното общество, има група на щастливите, на нещастните, на нахранените и на отсъдените. Ето излизаме полека от бинарността, тоест грешния свят, но естествено не отиваме в святия. Просто полека се излиза от опозиционния модел богат-беден, щастлив- нещастен, живот- смърт, мит-история. А с това тъгата ни намалява и ябълката на познанието изчезва. Сегашният миг е история,миналият и бъдещият – мит. Митовете могат да се изменят, историята не. Раждането е мит, смъртта е мит, обикновени глупости без значение. Бедността, богатството са митове, тук и сега никой не е беден, нито богат. Никой не умира, той или е жив, или мъртъв, а мъртъв ли е изчезва окончателно познанието и идва едноплановостта, тоест истинския, божествен Рай. Затова хората не трябва да се страхуват, те никога няма да умрат. Изчезне ли този страх, ще могат да размишляват спокойно за всяко нещо които ги интересува. Също така ще имат правото да не ги интересува нищо.
Приемате ли ме в клуба
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
