така е...

Koгато човек изпитва много силни чувства, понякога се бърка, особено ако досега не ги е изпитвал. Например, ако никога не е мразил или пък обичал толкова силно.

Неразбирането не променя фактите

любовта е константа,или е там,или я няма.Тя е насочена към самото същество.
Докато омразата е към човека...

Молба - можеш ли да обясниш подробно мнението си, не можах да разбера 'докато омразата е към човека' - сякаш любовта е не към него, а към парите/къщата/колата му (тва за колата дори беше у една тема у форума...)

*да разтупам тази тема от праха*

Защо противопоставяте любовта на омразата?
Обратното на любовта е безразличието. Този, който не обича, не мрази... а мълчи и убива с безразличие.

~
A по останалата част от, хм, въпроса, се съгласявам с Плазмодий.

We can argue a bit about that...

По принцип е така...аз по-скоро визирах конкретни събития, конкретни хора...

^ then go on

не съм съгласен с теб - опозицията на обич е омраза, безразличието може да бъде позитивно или негативно... зависи от човека... с безразличние не можеш да нараниш някого, защото не си избрал да го мразиш...

пс: кое му е лошото на безразличието толкова много? омразата е по-мощна...

Омразата вреди и в двете посоки и, което е по-лошо, води до бръчки.

Безразличието, особено когато е искрено и добре демонстрирано, може да срине душевния мир на човек. Заради което аз го предпочитам - не хаби калории, не предизвиква самоунищожителни импулси като омразата, като цяло ми подхожда на равнодушния и енергоспестяващ характер. И вреди на адресатите си

Безразличието владее във времето. Омразата е временна - като самата любов.

Съгласна съм с Акулката и Боромир.
Ако знам, че някой ме мрази, ще ми е смешно, защото ще хаби нерви заради мене и така ще наказва себе си. Ако пък ми е важен и все пак ме мрази, даже ще ми е кеф, защото това ще значи, че дори и да не може да е мой, все пак предизвиквам силни чувства, които разбутват и неговото същество.
Обаче безразличието показва липса на емоции, т.е. все едно не пораждам никакви емоции у някого=все едно ме няма за него. А аз бих искала да ме има - ако и да ме мрази. Ето защо за мен поне е по-кофти да знам, че съм безразлична някому, особено ако ми е важен по някакъв начин.
Не знам дали някой разбра нещо...
А по самата тема - не, за мен поне границата е огрооооомна пропаст. Много рядко някой може да предизвика толкова силни негативни емоции у мен, та чак да го намразя. За момента, това са само 2-3 същества от женски пол. Но не бих могла да ги заобичам пак, защото колкото и добро да видя оттук насетне от тях, няма да заличи лошото (впрочем, да си кажа - много рядко помня обиди или някакви мръсотии, които са ми направили. Обаче веднъж запомня ли ги... ). Та така - на същия принцип, смятам, биха били и мъжете. Ако се случи да намразя някого, то за това ще е имало конкретен повод и този повод няма да ми позволи да го заобичам. Нещо такова.

Много рядко? Но все пак има 2-3... е, по моите стандарти са наистина малко. Може би ината да намразиш някого е по-силното чувство от това че просто те те дразнят. Но при мен ината идва от това, че познавам наистината дразнещи личности, които ми идва да им кажа - "пич, ти си адския идиот" (по-често са момчета обаче)... но омразата идва по-късно. И омразата не е към хора, които ме дразнят, а като ограничителна мярка срещу хората, определените хора. И в тази връзка, я считам за антипод на любовта. Безразличието може да не е свързано с интимни чувства. Омразата винаги Е! Аз съм безразличен към руските автомобили, но това показва ли дали ги обичам или мразя повече? Предпочитам да кажа "мразя москвичи и волги", вместо "руските коли са ми безразлични"...

Злопаметността ми е голяма слабост... но не искам да се отърва от него, кефи си ме някакси...

Да бе, ама на Волгите не им пука дали ги обичаш или ги мразиш. Докато човекът отсреща има чувства и, поне от личен опит говоря, че на мен би ми било много гадно, ако знам, че на някой не му дреме за мене, докато ако ме мрази, както казах, бих се чувствала поласкана, един вид.
Иначе те разбирам какво искаш да кажеш и със сигурност си прав за себе си, просто всичко опира до чувствителността на конкретния човек.
Пък за тия 2-3 чавки... чак ме е яд на мен самата, че съм позволила да ми разбъркат душевния мир, та да хабя емоции по тях. Сега като се замисля, май е останала само една, която предизвиква по-силни чувства от безразличие и една, която е на път да мине към безразличните. Who cares, anyway?