Здравейте, колеги!

Туторството е широко разпространена в Западните университети практика на ориентиране и подпомагане на студентите във факултетските дела, извършвано като задължение от преподавателите. Преподавателят установява по-близко познанство с 5-6 студента, вниквайки в техните образователни, професионални и житейски планове.

Този контакт е по-обогатяващ от чисто учебния и допринася и за личностното развитие на студентите. Поради пълната незаинтересованост на повечето преподаватели в Университета, такава практика никога не е била прилагана у нас.

Слаб аналог на тутора е курсовият ръководител, който според личната си мотивация отговаря за цял курс от 60-120 студенти. Тази практика е по-често срещана и е разпространена в СУ "Св. Климент Охридски", но не и във ФЖМК.

И понеже изоставаме и в двете насоки, студентското самоупрваление (ФСС) си постави целта бързо, но въпреки това качествено, да развие система за подпомагане при първите стъпки на колегите от първи курс в академичния живот и академичната обстановка. Целта ни е в тази система да участват както преподаватели, така и студенти.

Благодарим на колегите от ФСС на Философски Факултет, че ни позвлиха да използваме тяхна информация, за подкрепата и за така необходимото ни ноу-хау.

Студентското самоуправление във Факултета по журналистика и масова комуникация организира възможността студенти от горни курсове да подпомагат първокурсниците в началото на техния академичен живот.

Туторът (може да го наричаме и "наставник") е опитен студент, ангажиран с подпомагане на първокурсници в ориентацията им във Факултета.

Повече информация за проекта и как да се включите има в блога на проекта.

Това по принцип е една перфектна идея. Аз без Сая - моя тутор, си бях увяхнал в Осака миналата година. Редно е и СУ като голям университет да въведе нещо подобно.
Но в моя случай на туторите им плащаше университетът някакви пари и те бяха много полезни и готови да помагат. На доброволни начала не знам как ще сработи, но добри и себеотрицателни хора винаги ще се намерят. Така че дерзайте, идеята е супер и аз съм се възползвал от нея - в борбата на първокурсника с бюрокрацията един опитен тутор би бил незаменим помощник и приятел.

Редно е СУ като претендиращ за най-доброто висше училище в България да въведе не само тази практика, но и много други полезни и лесни за реализиране идеи. Проблемът е как де се премине към мисленето, че Университетът - това са студентите му (без да пренебрегвам преподавателите, разбира се). Много повече хора биха прекарвали повече време в СУ и биха се чувствали повече като част от общност, ако Университетът предлагаше повече възможности за работа - в библиотеките, в администрацията, в книжарниците, в клубове, стажове към различни университетски отдели и звена (срамно е, че в СУ например няма организция, която да помага на Erasmus студентите, които идват в България. А българския не е много лесен. Още по-срамна е пук липсата на компютърни зали за студентите в повечето факултети... списъкът е дълъг). Всички тези организации (ако ги имаше) биха били възможност да се задържат студентите по-близко до Университета, да се развиват контакти, а и да се получава заплащане (дори и да е минимално). Колкото и да не им се ще на някои хора, образованието е стока, която Университета продава, а студентите купуват. Разменната монета на XXI век. И ако качеството му не се развива в СУ, то в други Университети това ще стане и става. И "клиентите" ще се пренасочат. Но, това ми е болна тема, мога още много да говоря...
А за доброволния труд - намират се хора. В нашия Факултет поне винаги по-големите са помагали на малките. Пък и почти всички се познаваме, 600 дущи сме редовно обучение. Аз см водил хора до ЦУБ, стигал съм и почти до кортовете в Борисовата градина, най-трудно ми беше да обясня, че стадион "Академик" има хен в Гео Милев, хем до Плиска
Та така, засега доброволно и безвъзмедно, ако проектът потръгне има идеи и за финансиране, естествено не чрез СУ
П.С. Сега съм във Виена, имам си тутор, тук им викат buddy. Освен това има отделна организация за Еразъм студентите, освен това има още много университетски организации. А в СУ - международен отдел. Е, така е. Ама не трябва да е така. И ще се промени. Надявам се.
П.П.С. Извинявам се ако има много нечетивни думи, но все още не мога да свикна на прехода от БДС към фонетик

Бояне, отлично знаеш отношението ми към идеята и направо ти се дразня, че не си ме лепнал на страницата с концепцията за нещата. Естествено, трябва да се има предвид, че сега (уж) завършвам и работата ще стане, ако ме вземат за магистратура у факултетО наесен.
То, дето се вика, аз тая работа я върша донякъде вече 3-та година...

ЕитУ, на тебе... паметник. Нали знаеш, че ти си вдъхновителя на тази идея. Ще те лепна . Даже те лепнах
Па и да не те вземат за магистратра (в което ама хич не вярвам), пак може да служиш като ориентир на по-малките. Вече пет, добре е.
Остава и някой преподавател да се поинтересува, изключвам Жана Попова, която вече ми писа с въпроси.

Аз също бих се включила с удоволствие в проекта. Без съветите на вас двамата с Ели, щеше да ми много пъти по-трудно. Мисля, че това е много необходимо. Освен това, би ми било приятно да помагам на следващите зайци. Бояне, прав си за всичко, което изписа, мен само ме притеснява момента с гледането на образованието като на стока. Колкото повече гледаме на него като на стока, толкова по-плоско ще става то. Според мен стимул за предподаватели, администрация и т.н. трябва да са не парите, които получават от таксите ни срещу "стока"-обучение. Винаги съм виждала в преподаването нещо друго. Но явно това си е само в моята глава. Та, прав си за организациите, стажовете и всичко останало. Трябва да те правим ректор. Само така ще се оправим. Айде завършвай и почвай професура.

Ей, браво, най-накрая един книгоиздател, групичката на туторите нараства
А за образованието - дори да не го приемащ като стока, трябва поне да се замислиш малко. Един преподавател влага труд, нерви, време, интелектуално се натоварва, за да състави прогрма, за да "чете" лекции, а и за да се развива. И е съвсем нормално да очаква нещо в замяна. Още повече в условията на т.нар, българска пазарна икономика. Неслучайно много преподаватели от СУ се насочват ъм УНСС, НБУ и др. Защото там получават по-високо заплащане за труда си. А колкото до това, дали образованието ще стане "по-плоско" - възможно е, зависи как се изгради системата като цяло и каква е мотивацията на младите хора. В момента системата е куца отвсякъде, което понижава и без това почти лиосващата мотивация.
А колкото и да не ми се иска на мен да го призная, образованието си е стока, а и аз и ти сме продукт на Университета, това ми беше мисълта.
Колкото за това кое трябва да е водещото: Аз винаги съм искал да бъда учител и все още го искам. Има много неща, които един учител трябва да притежава. Но в крайна сметка всичко се купува с пари, така че ако заплащането е мизерно, труда е минимален, услугата е кофти, а продукта е нискокачествен. С тенденция за влошаване.
Леле, колко съм оптимистичен днес
Весели празници на всички