Пенчо Славейков, защото е елитарен.
Яворов, защото докосва и ума, и сърцето ми.
Николай Лилиев, защото рисува с думи.
Ботев, защото пали кръвта ми.
Дамян Дамянов, защото неговите творби са не поезия, а ангелски химни.
Гео Милев, Никола Фурнаджиев (накратко - Септемврийската литература като цяло), не толкова откъм идейно естество, а по - скоро заради начина на писане и изразните средства.
Байрон и Шели - едва ли има нужда от обяснение .
Верлен, Рембо, Бодлер - Френският символизъм ми е слабост.
Ан Райс - романите й са невероятна смесица от история, изкуство, силни емоции, оригинален сюжет и мноооого кръв .
Брам Стокър, Джон Милтън - класика.

... не ми се пише повече, макар че има още много автори, които са легнали на сърцето ми .

Поети: Ботев и Яворов
Писател: Селинджър

Страшно много обичам Никола Вапцаров и Йордан Йовков Техният алтруизъм и вяра в човека са покъртителни !!!

Падам си и по остроумието на Оскар Уайлд !

А. Далчев и Георги Господинов

А защо никъде го няма Стивън Кинг?!?

Вазов и Йовков.Останалите автори също уважавам като творци с изключение на Смирненски,Вапцаров и Гео Милев.Болшевишките им полюции не ми понасят.

Всяка година има един като тебе, спокойно, не си сам.

Бахах. Явно въпрос на вкус, ама това беше...

Кое по-точно те разсмя,нещо невярно ли казах?
Смирненски и Вапцаров са комуноиди до мозъка на костите(справка-"Червените ескадрони",последните редове на "Селска хроника"),а Гео Милев открито симпатизира на комунарите и анархистите от Септемврийското въстание.

Те са мечтатели и радатели за един социум и манталитет, които реално никога не се осъществяват в човешката история. Те не са политическите "ковачи" на видяния в България тоталитарен социализъм, а писатели и идеалисти. Хора, които не говорят за света такъв, какъвто е бил, нито за такъв, какъвто е, а такъв, какъвто трябва да бъде.
И са хора с яростно, критично - и много талантливо - перо, писало за скотските години, които са преживели и на които са станали жертви.

Разбирам да не ти допадат левите им идеи. Не са за всеки. Но да се говори за творчеството им като "полюции" ми се струва, меко казано, неуважително.

дядоВазов и Хр. Ботев, защо ли? Няма нужда от обяснения!

Съгласна съм с теб, Clandestine. Аз мисля, че те са по- скоро комунари, отколкото комунисти и са вярвали и са дерзаели към най- чисти и светли обществени идеали, комунизмът се е извратил с годините, но се е появил като програма за справедливост- затова таланти като Ботев и Вапцаров, например, са носители на т.нар. "леви убеждения".
А по темата- любимият ми автор от конспекта е Алеко Константинов (всъщност покрай подготовката за изпит по БЕЛ започнах всички автори да харесвам без Дебелянов...мн са ми депресиращи стиховете му).

Е аз нямам нищо общо с литературата. Единственото е че доста ми липсва сега. липсва ми най-вече време да чета.
Жак Превер- не обичам поезия но той си е уникат. "Голямата ми любов" е Шекспир. Почти никой не го е споменал!!! Срамота!
При прозата вече става дума за отделни книги.

Камен Донев

Ти добре ли си да говориш така за Смирненски и Вапцаров? Имало е причина да са били съпричастни към тази идеология и тя е напълно основателна - ако си чел "Тютюн", разбираш защо... В България по онова време е имало див капитализъм и хората са умирали от глад, а други са живеели в лукс на техен гръб... Много ясно, че всички ще се обърнат към социализма, който обещава по-добър живот!
Освен това, тези двамата намират най-добрите изразни средства, за да представят идеите си, за разлика от някои други, на които, като ги четеш за първи път, нищо не им разбираш...

Тва последното е абсолютно невярно! За дивия капитализъм!