Знам,че не съм само аз,но именно това "най-необичайно" вече май не се търси,колкото и да говорят,че го желаят ... Няма да продължа,че може да бъда нападнат и форумно-осакатен

Въй, к'ви нескромни мъже у форумо Само аз ли нямам особенни претенции за това, което съм?
@акулка - те кво ако беше сестра ми? Щеше да си far far away ?

Брак и деца очаквам от една връзка

Въх...много смело...на тази възраст...

Рачето изби рибата.

Аааа... имам предвид за един по-късен етап на връзката

Напълно съм съгласен, но искам да предложа каква е причината за това- а именно, че почти никой не знае какво иска от другия, па даже и от себе си. Затова и писах за различни варианти за протичане на връзка, та колкото се може повече хора да се замислят къде са им приоритетите. Аз лично съм фен на нежното отношение, но си давам ясната сметка, че то е за сметка на голяма доза страстност. Не може всичко винаги да е на максимум, а много хора въпреки това заявяват желание партньорът им да ги дарява с всичко на максимум постоянно. Ако един човек знае, че това което търси, не се предлага на пазара, то по-рационално е да спре да го търси и да си купи нещо хем по джоба му, хем в наличност. Дилемата е "компромис VS самота", аз избрах самотата, но това си е мой избор и не се оплаквам. А вие?

Ако ти не можеш да правиш компромис с любим за теб човек, според мен е проблем. Компромиси правим ежедневно. Дали в работата,дали с приятели,където и да било. Въпросът не е в това да бягаме от проблема, ада намерим решение за него. Така че е по-добре да се научиш да ги правиш малко по малко

Ами в случай,че се предлага?Може да не среща максималните изисквания,но не е ли все пак най-близко до това,което "купувачът" иска и то в повечето случаи се купува без пари(говоря за любовта).Ако говорим пак за пазара - в момента на моят има много некачествена стока,така че при мен е качество - самота...Аз избрах същото като теб

Ако си шеф, другите правят компромиси, ти не

многото компромиси не водят към щастие. трябва да са взаимни.

ако са взаимни сте нещастни и двамата...

Аз си мисля, че компромис е мръсна дума... да я сменим с идеята за "да сме щастливи, такива каквито сме си, защото се харесваме така"

Тук мога да изброя един куп качества, но няма да има смисъл. Какво ако човекът до мен на визия е, примерно, като изваден от списание, същевременно взел три висши, по-романтичен от Казанова, готвенето и чистенето са му хоби, прави секс като тантрически гуру и т.н.... а един слънчев ден ме зареже заради съседката от долния етаж (или недей си боже - някоя от съседната стая).
Всеки човек си има изначално някакви качества и изначално си е добър. До каква степен ще ги развие, не ми е толкова важно като цяло, имайки предвид хилядите комбионации, които могат да дадат един прекрасен мъж като резултат...
Искам просто човек, който да е там за мен. Без значение дали грее слънце или светът се разпада. Човек, който ще ме обича и ще вярва в Нас. Нищо друго няма значение... За щастие, го намерих.

Гого, Fight... не мисля, че покупко-продажбата не е най-удачния пример, защото тук не можеш просто да изхвърлиш некачествената стока, когато събереш пари за по-хубава. Е, много го правят, ама е грозно. Мисълта ми е, че при избор на половинка компромис с качеството не трябва да има, защото после и двамата страдат ( а ако са направили семейство, недай си..., и други невинни ).

По въпроса - смятам, че взаимността е много много важна. Т.е. по-добре е "сам съм" отколкото "с нея съм, ама тя не ме иска".

А докато станем шеф,доста компромиси ще трябва да направим А пък..и като си шеф,също се правят компромиси,но не с други хора-а със себе си.
И разбира се,че трябва да е взаимно, няма само аз да правя компромиси с него.