Ти да се образоваш ли дойде?

Ами то е малко като торентите, даваш и взимаш едновременно

Ако дамата не е ревнива, значи не и' дреме за гаджето и' и си мечтае за друг... кого ревнува обаче...

ревността краси човека

и грози булката...

нямаш си понятие от значението на думата обич. ревността е 99% егоизъм. факт е. когато харесваме някого го искаме само за себе си. това чувство не би могло да има положителна страна. да ти пука е едно,да ревнуваш друго. не мога да ви разбера как можете да решите,че любовта и ревността са съвместими. за мен не са. любовта е чувство,което те извисява и обогатява,ревността е една пропаст,една тъмна стая,тя е безсмислена.

Глупости на търкалета, мишки карат колелета....

(всъщност горното е първична мисъл на несъгласие)
Да, ревнив съм, и знам, че чувството е гадно и е по-скоро егоизъм, отколкото любов. С това се съгласявам с теб. Но ако разровим по-надълбоко, ще видим че чувствата на егоизъм и обич са свързани. Примерно не искаш човека, който обичаш да е с друга, докато ходите заедно. Това за мен е любов, макар и да си е егоизъм. Да ти пука за някого, в когото си влюбен освен чувството, че се грижиш за него, е и чувството, че той ти принадлежи. Да гадно е.

Друго - когато ревнувам някое момиче, това е най-яркия признак, че тя значи нещо за мен. Ако не ми дреме като я видя с друг, значи чувствата ми към нея, не са толкова силни... а може би дори не са истински. Вярно е, че не можем да контролираме някого, само защото го обичаме. Но също така е вярно, че няма как да избегнем този вътрешен инат....

А може би, липсата на ревност е любов + проява на здрав разум и разбиране ?

зависи само до къде се простира здравия разум на партньора...

А когато харесваш някого и го искаш само за себе си нима това не те амбицира,прави те по креативен,внася нова палитра от емоции.Пък и щом искаме някого толкова силно,то го искаме за да допълним себе си чрез него,а ако го намерим,какво по-хубаво от това
Инак за ревността като цяло съм напълно съгласен,ревността е болестно състояние,но няма лошо в напористото собственическо чувство,което погъделичква от време на време

Казвала съм го преди, ще го кажа и сега - в ревността има много повече себелюбие, отколкото любов... още едно доказателство какъв гаден егоист съм

Хъм, тъкмо щях да пиша колко съгласна съм с Рене и се оказа, че съм по-съгласна с Кристо.
Ревността си е висша форма на егоизъм и мания за притежаване, но щом искаш да притежаваш нещо/някого, значи то/той значи нещо повече за теб. И като се замисля, наистина се е случвало да се усетя, че си падам по някого в момента, в който го видя с друга и се хващам, че ми е неприятно/ревнувам.
Но се дразня, когато съм обвързана и си позволя да ревнувам човека до мен, защото това си е проява на несигурност и, поне за мен, е знак, че нещо в тая връзка не е както трябва.

Ами аз съм ревнива когато обичам. Все пак се контролирам, не си втълпявам постоянно, че ми изневерява, не правя сцени и т.н.. А какво значи да не си ревнив? Значи ли, че ако ти изневерят няма да ти пука и ще продължиш с тоя човек? На мен ми харесва да ме ревнуват (в рамките на нормалното), означава, че той се интересува от мен и го е страх да не ме загуби.

Значи, че не си вкарваш филми там, където ги няма. И не разпитваш параноично половинката "чий беше тоя телефонен номер", "кой се обади", "къде беше, като каза, че ще си у вас, а не вдигна телефона", "тая познаваш ли я" (откъде е, коя е, що те гледа така, спал ли си с нея, обичаш ли я???). За мен поне значи, че уважаваш личното му пространство.
Пък за изневерите... честно казано, на мен наистина не ми пука - аз съм му гласувала доверие и ако той ме подведе, срамът е негов, а не мой. Майната му. Шута и толкова. И, повярвайте ми, наистина го мисля. Аз съм човек, който приема идеята за изневяра (и последвалия край на съответната връзка, причинен от въпросната изневяра) с изумително хладнокръвие.

Ти може да не го разпитваш, но да си го мислиш. Това значи ли, че не си ревнив? Аз примерно не разпитвам много... признавам си... от време на време, но пък моята връзка е от разтояние.. а понякога си мисля неща, но не ги споделям на глас. Това не значи, че не ревнувам. Според мен ревността е полезна, когато може да се контролира. Пък и има различни видове ревност. Можеш да ревнуваш от жена (мъж), приятели, работа, роднини. Всичко зависи от връзката, която имаш.