arielle написа:
може би това е едно нещо, което аз и ти не заслужаваме или по-скоро може пък да не е заслужавало да даваме на никого досега

Ъъъ

пари
Добре де, сериозно - ако се има предвид любов, в която просто да се раздаваш, без да очакваш нищо в замяна - просто не е любов, не и пълноценна - не знам кво е, но не е много човешко. Най-грубо и елементарно казано, повечето хора обичат първо себе си и искат и другите да ги обичат. Ясно им е обаче, че току така любов не може да им се даде, затова дават и те - мисли, сърце (т.е. кой квото има муахах

сори, не можах да се сдържа

) .. Своеобразно чувство на дълг или по-симпатичния му вариант - благодарност - даваш каквото си получил.
Или

каквото ти липсва. Познавам и такива хора в различна степен, но конкртния човек, за когото се сещам е може би в една от най-висшите степени.
Значи: на човека му липсва топлота, нежност, разбиране в неговата връзка. Всичко в живота му става кофти, измъчва го, той се сдухва все повече. Тогава по неведоми пътища среща мен и моментално ми се разкрива тотално, а не го прави и пред приятели. Първоначално ми иска съвети за връзката му, която не върви, после минава на възхищаване от мен и накрая стига до "момента в който ме прегърнал - съвършената жена, почувствал се прероден блаблаблабла ......" (всичко това се развива за точно 6!!!часа от запознанството ни). На мен ми е страшно кофти, защото човека е искрен и някакси.. успокоен до мен и на мен ми е адски гузно, че го отрязвам. После обаче си давам сметка, че той просто има нужда да говори мили и прочувствени неща, защото това му липсва във връзката. И се успокоявам - разбирам, че точно вмомента съм му жизнено необходима даже само като близко присъствие, защото съм катарзис. И след разговора тоя човек наистина изглежда като нов.
По-късно разбрах, че съм попаднала на един от малкото хора, за които най-велико щастие е да се раздаде докрай - даже не очаква нито благодарност, нито нищо в замяна. Най-прекрасното нещо, което можеш да направиш за такъв човек е да му позволиш да забрави себе си и да се посвети на теб. Оказа се, че фразата "Умолявам те поне да ми позволиш да бъда твой приятел завинаги" е самата искреност и той наистина има нужда само и единствено да намери своя човек-катарзис - по една случайност се оказах аз - и отвреме навреме да се "спасява" от околната среда, която не обича такива хора.
Та, това разбирам аз под "чистота и всеотдайност", но специално в случая, който ви разказах не бих го нарекла любов.
Love is love reflected, както пееше чичко Стивън Тайлър - а където има взаимност всеотдайността ще дойде в повечко ако е взаимна. Не вярвам, че полюсите се привличат, но еднаквост и във всеотдайността .. не знам, не си го представям ..
Дългичко стана

Извиньети мъ .....