Господинов става за четене на македонски в тоалетната...
(тоя пост утре ще го допиша,просто не можах да се въздържа сега)

Харесвам Ботев заради силния му революционен дух, който се усеща във всяка негова творба. А също така любимец ми е Дебелянов. Не мога да кажа точно защо, но има нещо в неговите творби, което ме приблича и кара да мечтая

Най-много харесвам Багряна
Други български поети, които харесвам са Далчев, Лилиев, Яворов, от писателите - Йовков. Освен балканска, харесвам и европейска поезия.
Харесвам сръбската поетеса Десанка Максимович, поето Раде Драйнац, писателя Иво Андрич, гръцкият писател Никос Казандзакис и пр. Много харесвам и трагедиите на Шекспир, както и античните драми - особено любима ми е Антигона.

И няма как да се осъществят.



Това може да се отнася за Ботев и неговите имагинерни виждания и него не мога да го обвинявам,но Вапцаров,Смирненски и Гео Милев са живели в съвсем различен период.По времето когато тримцата са писали болшевишката революция вече е била факт-на целия свят са били известни милионите убити в съветски концлагери,от глад или просто разстреляни като неудобни на режима.Да ме извиняват тези,които харесват тримата,но да се подкрепя тази античовешка идеология при тези обстоятелства е отвъд моите разбирания.
"Скотското време" е описано като такова,защото е най-лесно да демонизираш настоящето до краен предел с цел да си оправдаеш вижданията.Какво по-точно е лошото в това да унищожиш изродите,които радеят за падане на границите,унищожението на държавата като естествена структура и превръщане на всички народи,включително и твоя,в една безродническа биомаса на "всеобщо братство"?!Не виждам нищо ненормално в потушаването на Септемврийското въстание и това на немските комунисти,отразено в "Йохан".



Е да,ако вярваш на евтината им пропаганда ще си мислиш,че България е била "капиталистическа кочина" Ако намериш време да се запознаеш с проблема ще видиш,че в последното десетилетие преди Втората световна война(и по-специално по време на авторитарния режим на Борис III)България достига шесто място в Европа по жизнен стандарт и първо на Балканите.Докато болшевишкия концлагер СССР e бил на едно от последните и въпреки това Вапцаров е продължавал да си пише глупостите за съюз с тях(края на "Селска хроника").Свободна си и да попиташ произволен възрастен човек,живял по царско време(стига да не е червен),и ще видиш какво ще ти каже за живота тогава.Ни най-малко не отричам,че в България е имало бедни и потиснати,но това е характерно за всяко едно общество в човешката история без изключение.В творбите потисничеството лесно може да се преувеличи до неузнаваемост.

Но каквото и да си говорим тримата ще трябва да се учат и възхваляват на изпита.Просто няма друг начин.

Чел съм мемоари на човек от онези години - не знам син ли е бил, червен, бял или светложълт, но не са цветисти.



Тук не си прав, с добра и основана критика също се движиш напред. Вярно, не беше изпит - но на втория кръг на Олимпиадата по литература тази година критикувах вижданията на Далчев във "Камък" много жестоко, пълно несъгласие с тезата му. Пак ми донесе 6.

Да, но есето е по-толерантна форма за писане. А и не може да се разчита винаги на адекватни проверители, които да оценят провокацията в дадена тема, била тя и обоснована. Все пак когато ти падне този късмет - радвай се. Срещала съм го с критика за чуждестранен автор (по случайност много сходен с Далчев) и прави чест както на оспорващия, така и на оценителя. Нали основната идея на литературната критика е непредубеден анализ на достойствата и недостатъците на творчеството, без лични пистрастия? Уви поняког аи само на теория...

По темата - Дамян Дамянов много ми пасва на психозното състояние напоследък. Както с поезията, така и с прозата.

Знам ли - без пристрастие, без лично отношение ти не правиш литературна критика, ти изреждаш някакви научни анализи по текста. Със своето бездушие те по-скоро бягат от сърцевината на литературата, отколкото да се доближават до нея в изчерпателността си.

Предполагам, че си прав. Мисълта ми беше, че това се иска от "изпитната" критика. Защото малко хора търсят връзката на изказана в съчинението лична критика с литературата в нейната същина. Предполага се, че трябва да докажеш компетентост, преди да оценяваш на свой ред утвърдени вече автори. Друг е въпросът дали ни харесва или не и доколко е редно такова разбиране и респективно - оценяване. Въпрос на факти.

Елин Пелин, Далчев, Йовков, Вазов(донякъде) са ми сред фаворитите.