Винаги съм подозирала, че има нещо мъжко у мен...

"гаджето" ми е най-добрият ми приятел в момента в който стане такова и ако се налага избор избирам нея.. ако приятелите ми са приятели биха ме разбрали както и тя би ме разбрала ако някой път предпочета тях... общо взето решавам според ситуацията но тя има извсетно предимство

Ем, цъкнах гаджето, ама с малки уговорки И все пак, да, той май има предимство

приятели нямам, гадже нямам, на какво да цъкна (цвръкна)

Спирта

Представете си, че нито гаджето, нито приятелите, ами гадната съдба те постави пред избора гадже/приятели. Тогава тезата "ако ме обича/ако ми е истински приятел няма да ме кара да избирам" отпада. Нека си представим, че дилемата има реални измерения.
Аз винаги избирам да следвам по-комплексното чувство пред по-простото (освен ако ценностната ми система не изисква друго). Приятелските чувства според мен, са по-прости, защото са по-лесни за разбиране. Логиката на любовта е в пъти по-сложна и повечето хора предпочитат да приемат убеждението, че в любовта логика не съществува. Други, по-умни хора, за да не рискуват да си противоречат сами, твърдят че самата любов не съществува и така още по-лесно и по-бързо премахват множество въпроси от съзнанието си. Вместо да си улесня живота, запивайки се с приятели "по мъжки", аз предпочитам едно по-сантиментално и по-лично преживаване със специален човек. Какво ми носи това? - сложност, а колкото по-сложно е нещо, толкова по-изискващо е, а повечето изисквания увеличават шанса за грешка, а ако асоциираме любовта с живота, то загубата на любовта би била съизмерима със загубата на живота като усещане- това означава, че страхът от загубата на любовта би бил съизмерим със страха от загубата на живота, а борбата за любовта- на борбата за живота, което означава - адреналин. Притокът на адреналин лично мен ме кефи изключително много. Второто нещо е красивото чувство на висше удовлетворение, което идва като спасиш живот и съизмеримото- да спасиш любов, но докато животът ти си е само твой, то любовта е взаимно преживяване- спасяваш едновременно своята любов и любовта на "гаджето".
Който избира приятелите пред гаджето твърди или "аз не обичам гаджето си" или "приятелството е по-ценно от любовта". Нямам нищо против, ако някой представи доводи към подобна теза (приятелство>любов), но в моя опит никога не съм срещал такива.
Идеи от типа на "трябва да има баланс" в превод казват "двете са еднакво ценни", което, при евентуала поява на дилемата, прави отношението към нещата абсолютно нефункционално, защото ще провокира колебания, които могат да струват и едното и другото.
И така... преди да завърша, искам да кажа две думи за любовта от пръв поглед. Едно мнение предложи доста категорично гледище, че любов, която не е възникнала от пръв поглед не е истинска, ами била някакъв вид привързаност. Аз още по-категорично ще противореча, защото привързаността е елемент на любовта, чиято поява не е явление със спонтанен характер. А именно- аз разглеждам любовта като сложно чувство, съставено от множество по-прости чувства. Любовта не е едно просто чувство, което означава, че съставящите я елементи могат да имат както спонтанен характер (революционни процеси в душата на човека), така и характер на изграждащи се и доизграждащи се във времето (еволюционни процеси в душата). Привързаността не е просто проява на слабохарактерност, напотив. Но е дълга тема и няма да се впускам в сложни обяснения. Аз мисля, че именно най-силните си позволяват да се привързват, а аз лично съветвам "привързвайте си, нищо че ще ви заболи на края, защото ще сте изживели нещо по-красиво от колкото спонтанните изживявания могат да бъдат". Предложението на колегата, предполагам беше, че ако появата на спонтанните чувства се забави, то значи те не са истински (тоест- не са спонтанни). Аз мисля, че спонтанните чувства могат да закъснеят поради много причини и това не ги прави по-малко спонтанни, защото от момента в който пречките за тяхната поява са премахнати, то те (чувствата) са на лице. Защо да се лъжем, че никога не си забраняваме да чувстваме. Колегата може би е искал да каже, че щом забраната за чувства ги спира, значи те не са истински. Аз пък бих казал, че слаби или фалшиви чувства не съществуват, ами всичко слабо и фалшиво е в забраните, защото една забрана може да бъде слаба или фалшива колкото си иска. Защото забраната работи както законите в държавата, както правистите знаят- законите винаги са имали, имат и ще имат слабости- въпрос на умения и хъс е слабостите да се откриват и преодоляват от престъпниците и адвокатите (онази част от адвокатите, които защитават престъпници). Това, че дадено чувство е достатъчно изобретателно, за да мине през "законовата уредба" на човешката психика не го прави нито по-истинско, нито по-силно. То просто се е реализирало. Аз казвам тези неща, защото моите лични закони са много силни, а чувствата-престъпници следя много внимателно и ако обичам някого, това е защото съм си разрешил. Ако си забраня да обичам някого, аз няма да убия чувствата-престъпници, но ще ги "вкарам в затвора", което ще направи значението им минимално. Препоръчвам на всеки да намира сили в себе си, когато гаджето или просто харесваният човек го отреже, да хвърли чувствата си "в затвора", въпреки болката и мъката- това винаги е достойният избор. А вече гордият избор е "доживотен затвор без право на обжалване", който не препоръчвам, освен ако не е наистина основателен.

А така ли, който може да се възползва от слабостта на любовните закони, печели любов, който не - си седи сам. Е то това е принципа на всички "професионални" свалячи. От презумцията, че са по-хитри от законите се водят много хора, които правят и моя и твоя живот черен. Тях ли защитаваш

Щото нямаш приятели...

Бъзикам се... може и да имаш....

@FightForFreedom - издай книга, много са ти дълги и интересни постовете, ама нямам нерви да ги чета, на хартия е по-добре за очите ми, с очила съм, плс...

fight for freedom съгласна съм до някъде с написаното от теб,но не мислиш ли,че за да създадеш истинско приятелство понякога отнема години,а любовта идва и си отива и колкото и компромиси да правим в нейно име тя може да не просъществува. тоест м/у гадже и приятели в съвсем общ смисъл бих избрала гаджето,но не и пред истинските ми приятели,които никак не са много.

точно така. именно затова не винаги успяваме да обичаме някого,просто е необходимо да има различни чувства,които да се допълват до едно цяло-любов.

Аз се боря за свобода на словото тук, затова пиша дълго... иначе за приятелството... ами ще кажа аз лично как и защо избирам гаджето- ако най-добрата ми приятелка и гаджето ми се разболеят едновременно, аз ще пиша на най-добрата си приятелка колко много ще се радвам на бързото й оздравяване, ще съм повече от загрижен и т.н., но няма как да не съм при гаджето в такъв момент... няма значение за кого колко се тревожа, аз ще съм до моето момиче, а то може да е само едно, нали така? Моята позиция е, че човек трябва да е готов да жертва нещо в името на нещо друго и винаги бих жертвал едно приятелство, за да спася една връзка, без значение кое колко емоции/време и т.н. ми е струвало- тук не гледам цената и не си правя сметки- това което правя е да следвам принципи.

Ако обстоятелствата налагат да направя избор, ще избера момичето. Ако момчето ми налага, ще избера приятелите. Ако приятелите ми налагат, ще избера момичето. Изобщо, трудно бих запазил чувство на любов/приятелство към човек, който неоправдано ограничава свободата ми и се опитва да ме обсеби.

В момента, в който някой от тях ме накара да избирам, ще избера автоматично другия. Не че нещо, но ако ме обичат, няма да ме поставят в подобно положение за нищо на света.
Да не говорим, че, без видима причина, първият ми приятел много настоятелно ме караше да избирам между него и родителите си. Честно да ви кажа, единственото, което ме гложди сега е защо, аджеба, не съм го зарязала по-рано.
Пък ако дилемата ми я постави съдбата... не знам, не може да се каже еднозначно "той" или пък "те" - винаги ще зависи от конкретната ситуация.
Хм. Сега се сещам за една моя реплика към същия този приятел (вече много, много бивш) - ставаше дума за най-добрият ми приятел и гаджето нещо почна да го храни, изтъквайки някакви несъществуващи недостатъци и колко ощетен се чувствал и че не можело да казвам, че обичам Нед (този въпросния най-добър приятел) и бла-бла-бла... на което спонтанният ми отговор беше: "Не ме карай да избирам, не е в твоя полза." Сега като се замисля, трябвало е да приема този си отговор като знак, че нещо никак не е наред в тая връзка... а аз я проточих още цели 6-7 месеца след това.
И все пак, предполагам, че винаги ще зависи. Дано ни се налага по-рядко да правим подобни избори.

А защо си правите планове кого да изберете като му дойде времето. Аз споделям избор, който отдавна съм направил, а вие говорите с пространтвено-времеви условности. Любовта би трябвало да ги изключва. Всеки условен отговор възприемам като "не съм влюбен в гаджето си" и нещо не ми се харесва как звучи.

А обратното не ти ли звучи и като "не си обичам приятелите"? Също си звучи грозно.
Аз казвам, че зависи от ситуацията. Точка. И че не се поддавам на емоционален шантаж от никоя от двете страни.