Аз пък не мисля, че е лошо да загубиш себе си, защото ние така или иначе не говорим за пълно обезличаване, а за временна амнезия. При едно евентуално припомняне на личността си, каквато е била преди, човек допълва към старите си мъдрост и знание- нови (ама наистина нови и то в основата си и по характер на придобиване различни от старите). Ако някой се страхува, че няма да успее да си припомни кой е бил, то да не се отдава никому (и на нищо) и да се самосъхранява, обаче това е по-бавният път към същата цел (самоусъвършенстване). Но това е и признание на слабост и неувереност, защото аз например знам, че никога няма да достигна до пълно обезличаване, защото личността ми е прекалено ярка. В очите другите мога понякога да изглеждам по-безхарактерен (от колкото съм), но това не ме интересува, защото винаги ще знам сърцето ми как бие и какво желае и... как да кажеш не едно толкова красиво сърце, а? Накрая винаги поривът ме води, каквито и сложни планове да съм изграждал... и въпреки това изграждането на план е хубаво, защото е тренировка, самоусъвършенстването заради някого също е хубаво, защото е тренировка и когато дойде точният човек тренировките си казват думата и не ни разколебават мисли от типа на "не го/я заслужавам"....

Тук си противоречиш. Или може би не си ме разбрал правилно. Аз говорех за конкретния случай, че тя се е променяла към добро, добавила е положителни качества. Но определено НЕ трябва това да е временно. Дори да не отговори на чувствата й,тя трябва да си ги запази тези качества. В този ред на мисли - дори сега да я боли, той може да се окаже едно чудесно явление в живота й.

Това за приказките дето Рене каза звучи добре... но иначе никога няма да намерите този, когото търсите - идеята е, че модела му е само във вашия ум... няма лошо да си го чакате, но няма смисъл.... просто приемете, че принцове, принцеси, рицари, рицареси и тем подобни маняци и манячки са измислени. Всички сме еднакво хора, няма степенуване по "подходящост"

Не си противореча, а казвам (в превод) "не е лошо да загубиш себе си, ако е временно". А това дали ще е временно или не никога не може да се знае предварително и затова се изисква малко смелост, за да се избере като опция. Що се отнася до всички онези, които ми се карат, че разказвам за живота в приказка, вероятно ми завиждат, че знам какво е... А каква е тази степен на подходящост?, никога не съм говорил за подходящост, а за благородни качества... има една скала и тя е скалата на достойнството и не става дума за проста съвкупност от конкретни качества (подходящи ), а за изграден скелет на една висока култура... абе що се хабя да разказвам за неща, чието съществуване се оспорва от всеки, който не се е интересувал от способностите на човешкия мозък. За незнаещите ще кажа, че човешкият ум е в състояние да изгражда въображаема реалност и личността може да се реализира в нея напълно, а тази въображаема реалност може да се споделя от повече от един човек... така става възможна любовта от приказките- тя (любовта) е приказна, защото си остава в приказките, а ние влизаме в тях... просто и ясно... и готино... и нямаме нужда да ни обясняват колко сме тъпи, (и) че живеем в измислен свят, защото знаем много повече за света, в който живеем, отколкото един страничен наблюдател би могъл да разбере. Едно нещо, за да се разбере напълно, трябва да се изживее.

Хора, погледнете обективната реалност...

А защо някой си мисли, че способността ми да виждам субективна реалност, ограничава способността ми да виждам обективната? Аз не мисля така Аз си виждам много добре всичко, което искам да виждам

ами съгласна съм с теб,защото може би успя да обясниш нещо,което аз не можех да обясня на себе си и смятах,че не съм в час.... ти говориш за любовта като чувство,което ни кара да се чувстваме като в приказка. (никой не говори за приказки буквално). и да,който не го е почувствал не може да го отрече или потвърди...
ми да,съвсем прав си пък и никой не е длъжен да вярва на другите,всеки сам трябва да стигне до изводите,така че спор относно любовта би бил немислим.

Вероятно защото понятията субективна/обективна "реалност" са разграничени неправомерно. По необорима презумпция- видима е единствено субективната

За моя известна изненада съм напълно съгласен с теб. Голяма занимавка е този форум, ей! Всякакви работи са възможни

Точно там е проблема, че тук повечето хора говорят за неща които присъстват в тяхното съзнание под формата на фантазия.
Опита показва, че тези качества които изтъквате на Принца или Принцесата, са им присъщи само във вашето съзнание. Няма перфектни хора. Има само обстоятелства и фактори- тяхното съотношение в дадена ситуация води до крайният резултат. Така по този начин виждаме едно от многото лица на даден човек, но в никакъв случай не може да сме сигурни, че това му е истинското. Всъщност, всеки излязъл с истинското си лице навън, го е загубил в тълпата...

Инспекторе,

не знам дали някои въобще е имал предвид принцове.... идеята на темата беше,че просто срещаме човек,който да притежава повечето от качествата,които ние сме търсели....разбира се,че никой не е перфектен.
и това последното изречение хич не е правилно. не можеш да кажеш,че всеки губи своя "аз" в тълпата. просто тълпата го вижда по различен начин,но той не се е загубил.

Опитът показва, че не умеете да преценявате добре хората

Опитът показва, че има перфектни хора. Това е така, защото определението "перфектен" представлява сбор от качества, които са променливи и конкретните им стойности зависят от личните убеждения на човека, който употребява това определение. Аз лично като се влюбвам не бързам да придавам стойности на променливите, а ги замествам в процеса на опознаване и то именно със стойностите на качествата, които откривам в момичето и така лека по лека определението "перфектна" добива смисъл за мен и смисълът е равен на сбора от смислите на качествата на любимия човек. Именно това е схемата на себеотрицанието, при което жертвам част от собствената си идентичност, за да бъде личността ми подходяща за продължително общение с любимия човек. Съвместимостта на характерите не е дар и не пада от небето. Приказната любов не идва от нищото, просто е по-изискваща и по-красива форма на човешки взаимоотношения.

Много се превъзнася тази любов. Според мен е по-важно това, което следва след нея. Любовта си идва и отива толкова бързо, колкото бързо добиваме реална представа за партньора си.