Любовта не е чувство с начало и край. Обектът на любовта ни може да започне да бъде един и след време да стане друг, което понякога погрешно се изкушаваме да наричаме "начало" и "край" на любовта. "След любовта" следва любов, което означава, че изказването "след любовта какво?" е безсмислено, но ако го заместим със "след смяната на обекта на любов от наша страна какво?" можем да изкоментираме, че процесите пак се повтарят отначало. Така фокусът наистина пада върху самото любовно изживяване и не се допуска смърт на идеалиста.
Изобщо никое чувство няма начало и край, чувствата имат само посока и скорост. Ако някой се концентрира дълбоко в общуването си с някого, ще усети при евентуален спад на доверието към личността му, че се усеща едно отвръщане на събеседника... именно ако усетите отвръщането (в друга посока) на чувството на доверие (или което и да е друго чувство), ще разберете какво говоря. А що се отнася до скорост- говоря за скорост на изграждане на чувството, разбира се малко образно казано. В действителност говоря за скорост на отпадане на пречките за реализацията на даденото чувство, а те са 1) телесни повреди (да не дава Господ), 2) психически проблеми (да не дава Господ) и 3) душевни проблеми (да не дава Господ) (и 4) порблеми с присъствието на чужд енергиен фон... ама ще стане много сложно ако задълбая и в това).
Така че, любовта не я превъзнасям аз, тя си е възнесена по принцип и възнася и изпитващите я, ако наистина я изпитват де Тъй като темата е за принцове, аз си позволявам да говоря за идеалистичната любов, дълбока и всеотдайна, защото я заслужаваме

Първо, съществителното ,,смисъл" няма форма за множествено число...
Второ, формирайки индивидуалните си понятия ,,в движение'' не съществува ли опасност да градират до противоположност, придобивайки морално непоносимо изражение?

Понятията за красиво/грозно, добро/лошо .................и.т.н в ,,християнските общества'' се формират от социалния контекст - медийни образи и представи и като такива са абсолютно неспособни да изразяват ,и не подтикват изразяване на индивидуалност, а са нейният най-свиреп унищожител. Нещо повече, заразеният от т.нар. ,,масова култура" е една неизлечимо болна овца,чиито мечти, стремления, радости..... са напрфюмираните изпражнения от фекалната клоаката на менторите.

Първо- аз се гавря не само с българския език, но и с всичката ни родна култура. Не е ли очевидно, че умишлено се изразявам максимално грешно от езикова гледна точка?
Второ- ами карането на кола в движение също е доста опасно, защото траекторията й на движение съвпада с много други траектории на движение на други коли и е необходим само един път две коли да се появят в едно и също пространство в един и същи момент, за да се стигне до инцидент. Шансът от катастрофа е реципрочен на добрата координация и тъй като моята координация винаги е била отлична нито веднъж не съм катастрофирал. Същото правило важи за моралните непоносимости. Да не си играя с личността си, означава да карам кола на едно място (да не се придвижвам). Защо казвам това и дали не си противореча? Убеден съм, че не си противореча, защото ако застопоря идеалите си за земна красота и доброта, тогава ще спра да търся нова земна красота и доброта, защото ще съм щастлив с наличната. Пак ще повторя, че не съм щастлив, но се радвам на живота повече от най-щастливия човек на света, защото аз не спирам да търся и да намирам нова и нова красота, а за да я оценя и опозная, аз трябва да я призная като красива и това не може да стане, ако вече имам непроменими критерии, защото може би новата красота ще е красива по показател, който никога не съм отчитал и който оправдава силни размествания в стойностите на други показатели, чиито промени ако при предварителните условия са били непоносими от морална гледна точка, то в новонастъпилите обстоятелства може да са желани и положителни.
Сега за понятието красиво и добро... вече подробно съм говорил за тях, затова много кратък коментар ще дам. Вижте темата Що е култура? Значи културата се изгражда чрез вярата, развива се и се съхранява чрез надеждата, а любовта е необходимото чувство за появата на високата култура. Вярата се насочва към един елемент и той се нарича истина. Надеждата е в доброто, а красиво е онова, което обичаме. Така че никакви християни няма тук, аз говоря общочовешко. Бинарните опозиции съществуват в човешката психология от дълбока древност до днес. Именно - истина/лъжа, добро/зло, красиво/грозно. Който не ми вярва да отвори един сборник с митове от древността и ще види противопоставените двойки. А това за социалната обстановка е абсурдно. Аз съм културолог и следя развитието на човешките представи от първите оцелели такива до днес и формирам представите си в глобален аспект (колкото мога, знам че съм ограничен от краен набор познания).
И така... не знам кой кого за какво критикува, но тонът ми се струва малко прекален. Отправям молба към модераторите да трият проявите на агресия, че единственото заразно нещо с фатални последици е именно тя. Личностните характеристики са променливи, но негативната енергия понякога коства ценен потенциал за насочване на позитивна такава и някои поражения са непоправими. Тук не се опитвам да насоча вниманието към конкретното мнение, а към самия стил, който съответният потребител използва при общуването си в този форум.

Честно казано ми призлява, като видя тези дълги постове. Докато се стигне до края им, се губи началото. Особено пък обичам високопарни изказвания по форумите.
Разбира се, че чувствата имат посока и скорост. Каква разликата между това изведнъж да се смени посоката и скоростта от един индивид към друг или исобщо да стигне до задънена улица, и това да се изпари любовта. Не мога да говоря за всички аспекти на това чувство. Аз съм я изпитвала по 2 начина. Друг може само по един и тн. Предпочитам всеки да говори лично за себе си,а не да правим генерални изводи, съдейки само по себе си.

Правилно- никой (избрал страна човек /като мен/) не бива да говори от името на всички, аз говоря за едни от най-чистите идеалисти как стоят нещата, затова казах, че усещането за любовта не спира, за да не нанесе "смърт на идеалиста". Не съм опитвал да обобщавам за всички хора в какво се състои преживяването на любовта. А що се отнася до понятиятата (вяра в) истина/ (съмнение в) лъжа, (надежда в) добро/ (отвращение от) зло, (любов към) красиво/(омраза към) грозно и т.н. - там вече нещата са универсални, в смисъл, че противопоставянето на двойки противоположности е практика на всеки човек - така функционира психиката. Може да съществува някое извратено психическо заболяване, което да кара ума на човек да слива нещата, но аз сега коментирам здравите хора.

Идеалистите..в днешно време..не са на мода, така да се каже. Човек трябва да се приспособи по някакъв начин към реалността. Ако живее само с идеалите си, скоро живота ще го смачка неизбежно.
Може би сме идеалисти като деца, но след като пораснем физически и психически /някои не успяват да го сторят /, идеализмът малко по малко се губи..

Аз не съм загубил нито капка идеализъм. За мен е въпрос на чест. Избрал съм пътя на борбата за идеалите и толкова. Колкото и високопарно да звучи... на искам да обиждам никого, просто искам да ви надъхвам да се борите за идеалите си... 100% ли сте се отказали?

"пази мечтите от своята младост" както се казва,или по-конкретно-децата са тези на които трябва да подражаваме,а не да загубим идеалите и мечтите си просто защото "реалността" го изисква. ако позволим да се случи животът ни става инертен и безсмислен. именно наивната вяра,че всичко е възможно ни кара да се стремим. що се отнася до любовта...е там не може да се правят умозаключения.

Да, именно. И аз говорех конкретно за любовта

Последните мнения в темата просто ме изпълниха,евала хора За изказаната теза за валидността на субективната реалност съм абсолютно съгласен,при все че има обосновани научни доказателства в тази насока на базата на холографския принцип и квантовата теория.Всичко е в движение,субстанцията просто застива и добива форма като я заковем с поглед
По въпроса с преследването на идеала и приказната любов смятам,че много хора така и не намират принца/принцесата,защото просто не знаят какво да търсят в неговия образ,какво наистина искат и очакват от него.И аз имам идеал и вярвам,че ще го открия в някоя кръшна мома някъде по някое време,но първо ще да го открия в себе си.
Файтфорфриидъм-човеко,много проникновено пишеш,стойностно.Но искам да попитам,без идеята да се заяждам или да те дразня,социалноприспособим ли си?Не те ли мачкат другите?

Социалноприспособим съм, защото мога да се вживявам в разни неща, а по света има много хора, които оценяват точно това качество. Такива са занаятчии-перфекционисти, спортисти-манияци, религиозни фанатици и вглъбени артисти... Разбира се, в не-екстремни условия обикновено съм малко събран... тоест- не изказвам себе си, освен ако нямам поле да го направя мащабно (практически няма да направя нещо своеволно, ако няма да е в конфликт с нещо смятано за по-силно).

Тоест доколкото разбрах не си

Именно

R.I.P Reality...

teh Ma3x owns you!