ShadeOfShane, пропусна ли местата, където съм казвала "според мен"? Явно да. Никого не убеждавам, просто изразявам своите възгледи, които очевидно са далеч по - различни от твоите. Намираш ли проблем в това? Аз не. То си е казано - "разни хора, разни идеали". Ахилесовата пета при форум - общуването е именно в това, че никога не може да се схване кога човекът отсреща влага шеговит подтекст в казаното (написаното). Радва ме фактът, че защитавате позициите си. Така трябва да бъде .

Blood Countess

забравих да спомена Вапцаров. много кофти стихотворения......
"Романтиката е сега в моторите,
които пеят
под небето синьо. "

не мисля,че идеята на поезията е възхвалата на заводите и машините,нито въобще на едно време,една политика. поезията трябва да е красива,а не да отразява една утопия.

Изцяло подкрепям това ренесансово виждане, но вярата и определената доза идеалистична наивност опрощават странните източници на вдъхновение на Вапцаров, струва ми се

Пак стигаме до въпроса: Кой определя идеята на поезията?
Кой определя красивото?
Утопията не е ли сама по себе си красива(именно защото е утопия?

Вапцаров е много далеч от типичните социалистически и комунистически политически нагласи...той споделя точно утопичните идеи на тези идеологии, такива, каквито са възникнали в своята теоретико-философска концепция...а не практическата им реализация, която, както всички знаем, е точната противоположност на вапцаровата идея "Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден"..именно бъдещото щастие на хората, което ще стане реалност, е онази неумираща вяра във вапцаровите стихове, а не унищожаването на държавата като организация и установяване на такъв обществен строй, в който хората ще живеят в комуни и фаланги(какъвто го проповядват комунизмът и социализмът)...


Както и да е. Мисля, че същината на темата беше всеки да каже кой автор най-малко харесва и защо...а не да се дават квалификации и определения на хора, които са се доказали и са създали наистина красиви неща(които всеки възприема по различен начин, именно защото красотата е строго субективно понятие и не подлежи на определение от едно единствено лице/група лица)...всеки сам за себе си определя кое е красиво и кое не. На мен например много по-красиво ми звучат стиховете на Гео Милев от тези на символистите...

Не е ли поет именно онзи , който вижда красота в неща , които на пръв поглед съвсем не са най-красивите . Всеки може да възпее едно красиво цвете , да се вдъхнови от красотата на една любов ,но не е ли по-красиво да откриваш красотата в моторите . По-важно е друго , Вапцаров не живее в красив свят , неговия материален свят е този на тъмните помещения на заводите сред шума на машините, въпреки това той вижда красотата на звездите , на Филипините които вижда в мечтите си.За мен самия Вапцаров е поезия ,защото е искрен ,той няма сложен поетичен изказ , за което често е обвиняван , но поезията не е в думите ,а в сърцето

Красотата е въпрос на гледна точка. Доброто и лошото също. Тези категории не съществуват извън човешкия разум.

Хахха, на компютърен език, бих те нарекъл 'леймърка'...

Виж, Рене, смисъла на стихотворението не е възхвала на мотори, заводи, машини... идеята е много по-дълбока от смисъла на думите... нещо, което малцина поети могат да направят... При Ботяв е "че станах азе хайдутин/ хайдутин, майко - бунтовник" - от думите се разбира смисъла, при Вапцаров, това е само върха на айсберга и целия смисъл е метафоричен. Никой поет няма да седне да описва дадена фабрика... специално на Вапцо съм правил анализи на стиховете му, дума по дума, стих по стих, търсейки скрития смисъл (да, имах яка даскалка по литература, която ни даваше такива домашни) -

Kristo късметлия си ! Аз тази година се научих да пиша горе-долу грамотно :/. Да и занесеш едни шоколадови бонбони на твоята учителка

За мои любимци-Вапцаров,Далчев,Смирненски.Не мога да разбера защо хулите Вапцаров,стиховете му са безкрайно човешки,защо поезията трябва да те понася в небесата,щом не виждаш красивото на земята?!

Хайде вече сериозно да отавиш Ботев на мира, м? Не си просто плосък, дразнещ си.

Разбирал се от думите смисълът...
Ако го беше разбрал, нямаше да ги родиш тия двете неща отгоре.

Най-нелюбимият ми поет е Гео Милев, защото ми беше един от любимите. Харесвах го до такава степен, че когато трябваше да напишем есе за някой от изучаваните автори в училище, избрах него. И написах есе. И учителката ми го хареса. Ама наистина го хареса. Хареса го до такава степен, че сега трябва да го чета на изпращането на 12 клас в училище (което се казва "Гео Милев"). Т.е. трябва да чета пред около 1500 човека нещо, което въобще не ги вълнува. А когато чета нещо пред повече хора, започвам цялата да треперя и да се обърквам.

Защо не си гледах математиката Надявам се, че няма да получа инсулт, инфаркт или нещо такова, за да мога да вляза жива във ФМИ и накога, ама никога повече няма да чета Гео Милев

Ти пък, недей така... Случило ти се е нещо много хубаво. Когато наистина вярваш в това, което си написала, чувството има свойството да се предава и на отсрещната страна. Както е станало с учителката, така ще стане и с останалите. Вярвай в творбата си...

Всъщност, забравих да спомена, че стихотворенията на Пушкин, или поне българските преводи, никога не са успявали да ме грабнат.

А за феновете на сонетите на Шекспир препоръчвам превода на Валери Петров - уникално добър е. Този човек заслужава уважение дори само заради тези преводи. Уникални са.

Nona, МГ "Гео Милев" Плевен?

бтв не гледай на нещата чак толкова трагично. Никой няма да те гледа, на никого не му пука, а и нищо няма да се чува. Все едно просто гледаш много хора на едно място. А да, и накрая задължително ще ти ръкопляскат, защото, колкото и перфектно да прочетеш едно такова нещо, учителите ще ръкопляскат в почит към училището, а учениците- по навик.


по темата:
най-антипатичен по дефолт ми е Елин Пелин. От поетите- П.П. Славейков. Няма да обяснявам защо, нямам намерение да си развалям хубавото настроение.

но...

all hail Гео!!!- като картечен откос е. И така както може да те накара да хванеш лопата и да разринеш де що ти мине през очите, така може и да бъде безкрайно чувсвен- "Сега е твърде късно, сбогом"(едно от най-любимите ми)

харесвам и Фурнаджиев. Наскоро му намерих къщата в София...нищо общо с творбите(за съжаление. За разлика от Яворовите- които са навсякъде из центъра и всичките миришат на куршум в слепоочието)

А Смирненски...копеленцето е гениално. През КСК даже съвсем неблагородно му завиждах. Просто...не може всичко, до което се докосваш да става толкова красиво. Първо думите, които използва са адски силни и запомнящи се, второ стиховете се леят, не можеш да разбереш как така няма едно, в което да кажеш- "АХА! ето. тук си зациклил и си мъдрил 5 часа следващия стих". Докато дори на Яворов има някои, при които се чудиш "а бе...тоя ново стихотворение ли почна да пише, или аз съм тъпир?"
Освен това фейлетоните на Смирненски > all в жанра, а "На гости у Дявола" просто няма как да бъде анализирано. Толкова е добро.