А аз - като патриции

патриции или патриций?

или като патериций

Аз не съм щастлив, но се радвам на живота много повече, отколкото най-щастливия човек на света

Израстващ лешпер

Е може вече да си говори като кралска особа ...
А по темата не мога да кажа... Най-готино ми е като съм си с жинътъ, китарата и една бира... ама тва е по отношение на материалното...

В момента точно се възприемаме като идиоти.

това при мен е константно състояние.

А може би съм ви необходим, за да ви кажа истината- не сте идиоти. Това, че още не сте разбрали напълно смисъла на действията си, не означава че сте идиоти, а че действате по много сложни схеми, защото сте в преходен етап от по-ниско към по-високо стъпало на мислене, при което координирате действията си с много повече фактори от преди и не сте наясно с отговора на въпроси от типа на "с колко фактора се съобразявам?", "каква е йерархията на факторите", "наистина ли действам най-правилно?"... Всеки един път, когато действията ви са в несъгласие с установените ви представи за присъщост на личността ви, то това означава, че някой нов фактор за това какво да правите се е появил. Ако влезете в дадена ситуация, в която познатите ви фактори са подходящи за дадено действие, но въпреки това се притеснявате, това значи, че има новопоявило се обстоятелство. Ако прекалите с проявата на воля, за да си доказвате колко сте смели, е логично да сбъркате и да се окаже, че правите още една стъпка в грешната посока. Това човек да слуша сърцето си означава, когато интуицията му го кара да се дърпа от нещо, той да я последва, защото не всяко притеснение е страх. Мен, ако ме е страх да направя нещо с удоволствие бих направил на пук на страха си, обаче аз тук не говоря страх, а за "лошо предчувствие". Аз не съветвам добрите чувства по силата на волята (изкуствено) да се поставят над лошите.

сериозно. ако почна да се приемам супер насериозно, ще се побъркам... или ще стана нормален. предпочитам да съм си така побъркан. ако не друго- по-забавно е.
(х

защо?

Една грешка кара човека да си каже "ами да, грешен съм, тъп съм, зле съм, идиот съм" и по този начин да се освободи от въпроса "защо сбърках", който би ангажирал страшно много мисловни процеси. Аз обаче го възприемам като отговорност към другите, а именно към хората, спрямо които сме сгрешили, защото нашите идиотщини причиняват дискомфорт у околните и в знак, че съжаляваме можем да се стараем да не бъркаме повече, като си вземаме поука и се поправяме, което не може да стане ако не сме осмислили грешките си... Понякога поуката е, че сме изгубили някаква битка и това е най-честата причина за отбягване на някои самопризнания...

Липсва опцията 'През повечето време' ЦЪК! Избрах я.

Откриваща пътя си

Неутрална