Мишките са умни създания между другото ... :") Плъховете особено.
А тва с програмирането .... ти направо си над всички ни
Не е лесно.

Хех.
Ако не ми беше смешно, щеше да е трагично.
Ние нищо не можем да направим по въпроса с учебниците, така че не на нас трябва да крещиш.
И съм тя.
Успех с програмирането, което всъщност няма много общо с поведението ти във форум.

овехтяла и ненужна историческа литература!?!...правиш ли разлика м/у средно и висше обрзование? знаеш ли разликата м/у научна и учебна дисциплина?

Ъм, и аз трябва да се жалвам сега за изпита по Нова българска при доц. Валери Колев...39 въпроса конспект, с около 5-6 книги към всеки. И защо, ама защо няма учебник? Има (поне по Нова българска може да се намери нещо съкратено), но не това е целта.

Учебникът е гробницата на всяка наука!
Особено по Нова българска история! Нали има едни дебели, шарени, комиксоподобни академичва томове? Защо конспектът ви е толкова малък? По-рано беше над 40 въпроса и около една трета беше македонско движение. Явно, има някакво развитие.

Учебници - в училище. В Университета - специализирана литература. Това е! На който не му харесва - да не записва висше!

Не мога да разбера дали правиш разликата между Университет и училище?!?!
Нямаш ни най-малко право да обиждаш хората който са основоположници на науката в България !!!
Никога няма да достигнеш тяхното ниво на знания!
Ако искаш да имаш висше образование се бори за него ,никой няма да ти го даде ей така!
Без жертви няма да стане

Lara Croft, както вече казаха колегите, има голяма разлика между училищно и университетско образование и между училищна и университетска литература. В този пост ще се опитам да ти обясня тези разлика, като се надявам накрая поне да разбереш защо не съм съгласен с теб. Накрая ще ти кажа как се (опитвам да се) справям в новата ситуация. Дано личния ми пример ти помогне

1. Основната цел на училищното образование е да се изучат някои старани на науката по точно определен, дидактически издържан начин. На училищното образование са чужди споровете, съществуващи в научните среди: преподава се това, което е безспорно или общоприето.

Целта на университетското образование е да се овладеят/опознаят научните знания в определена област изцяло - до сегашната и точка на развитие, като се предполага, че студентите на свой ред ще развиват научното знание въз основа на това, което вече е достигнато. Оттук насоките в университетското образование са две - да се даде на студента необходимата пространна информация и да се създадат у него умения да развива съответната област.

2. Училищните текстове - учебниците, - са написани с дидактическа цел, докато университетската литература (ем, не се сещам за събирателна дума за всичките монографии, очерци, трудове и студии) са написани с информативна цел. Това означава, че при учебника пишещият определя целта на четящия - четящия трябва да възприеме всичко написано и да го възпроизведе. При университетската литература - напротив, - четящият сам определя какво точно от написаното го интересува. Ако ти трябва информация за Живота на Бенковски например, ще се ровиш в книги за Априлското въстание, но ще се интересуваш само от пасажите, където се споменава той.

Подобен начин на работа създава може би най-важното качество у един занимаващ се с наука човек - да прави информационни дирения, т.е. да може да намира необходимата му информация в морето от знания. Ако един студент не може да отсява важното от неважното няма как да се справи с тази задача. Учебникът прави точно това - отсява релевантните от ирелевантните факти, но ако по всеки конспект се правеше и учебник, как студентът ще се научи сам да прави това? Да не говорим, че конспктите се променят и безмислено за всяка радкция да се прави нов учебник. Ако се чудиш с какво ще ти помогне това в живота - ето ти един пример. Представи си, че си фармацевт и при теб идва клиент, на когото са му предписали лекарство, което отдавна не се произвежда и в университета изобщо не сте го разглеждали, а смо сте го споменавали. Сега, ти трябва да разбереш как се приготвя това лекарство. Ненормално ми се вижда да има цяла книга за някакво рядко използвано и старо лекарство - ти ще трябва да се поровиш из бумагите и да откриеш информацията за лекарството сред един куп други неща.

Та, доколкото разбирам си недоволна, че те карат да отсяваш информация. Е, аз не виждам нищо по-нормално от това.

3. Пиперков, асистента по Римско (аз уча право) ни предложи следната стратегия за разработване на въпроси. Първо се снабдяваме с необходимата литература, после чрез индекса и съдържанието намираме информацията относно въпроса, който ни интересува. Накрая на един бял лист А4 написваме книгите и страниците, на които се намира представляващата интерес тема. Като се приложи тази техника по всички въпроси от конспекта, работата става. Лично аз я пробвах на последния си изпит и ми се стори доста удобна.

4. Сега, ако наистина смяташ, че липсата на систематизираност при учебния ви материал е нещо чак толкова ужасно, можеш със собствени усилия да подобриш ситуацията. Хващаш конспекта, развиваш въпросите и резултата го публикуваш в интернет. Така студентите ще имат едно не лошо помагало при подготовката си. Вярно, не ти ще се облаготелстваш от това, но поне проблемът ще се реши. В ЮФ това вече се прави и смея да твърдя че има и много качествени разработки

5. Това, че в другите университети ( в чужбина, де) имали учебници по всичко не е вярно. Един приятел учи фармация в Бон и нямат учебник. Само един бележник с лкции, който им дават асистентите, като информацията от този бележник е достатъчна за малко над три. За да се подготви студента, трябва да се рови в книгите и да подбира информация от различни източници. Имам приятелка в Бирмингамския университет - учи Politics и за единия изпит и се наложи да изчете "Обществения договор" на Русо и трактатите за държавата на Лок.

6. Blood Countess, това с преводите наистина е проблем. Навремето, когато не е имало достатъчно литература по определени правни въпроси на български език, студентите от факултета сами са си правели преводи, под ръководството на преподавателите разбира се. Бойчев (един древен професор по ОТП) обясняваше, че се събирали, тези, дето знаят съответния език и си разпределяли части от произведенията. Получавали се сносни неща - негодни за публикуване, но подходящи за работа. Преводите остават у професора, а който има нужда си преснима. Та, при желание можете и вие да спретнете подобно начинание.


Именно!

не са големи, но за сметка на това няма излишно изречение в тези съчинения, но това е друга тема...виж Капитала и томчетата на Ленин са друга бира

Така си е. Ние още в 1 курс трябваше да изчетем всички подобни класики за един изпит, но определено си беше полезно

Преди 20-тина години ги карали да четат десетки писания на някакъв Володя Улянов и ги изпитвали на тях. Чели били и Карл Маркс и Фридрих Енгелс. УжасТ!

На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца - Чапай усилено чете "Капиталът" от Маркс. Върти се Петка из плаца ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го - той вече чете Енгелс.
"Ах да му се не види" - вика си Петка и пак не посмява да го безпокои.
След час вече не издържа и направо нахлува при Чапаев. Той чете том N-ти от Ленин.
- Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. - рекъл му Петка.
- Какво ти четене бе, пие ми се та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря - казал Чапай.