Не им завиждам. Радвам се, че мина тоя глупав ден. И си мисля как още не знаят какво им предстои и нямат особен повод за радост

Ми, не, кеф ми е. И моят бал не беше нищо по-специално, но пък се радвам на хората, за които е.
Обичам и да ходя на балове с други хора. Правя си кефа, правя им кефа, абе кеф да има

защо да се депресирам - даже ми е кеф,че съм остаряла

Радвам им се на абитуриентите - как са се наконтили, как свирукат по пътя, събират погледите и развеселяват атмосферата. И ние сме били същите, така че и те имат право да си изживеят мига .

Бах м***у.....имам чувството,че съм била абитуриентка преди 100 години ....5 години не са малко

ми...днес бях на бала на един от долния випуск. пичът беше с черни кубинки със зелени връзки, черен панталон, черна риза, зелена вратовръзка и зелен гребен. как да не го обичаш?

иначе...боли ме фара. никакъв сантимент нямам към бала. 8ми декември беше в пъти по-як.

сентимент имам единствено към знамето.

това не е точно така

Именно за това трябва да се радват. Това е последният ден, в който ще са безгрижни и единственият, в който ще са принцеси и принцове. Естествено, че ще му се радват като за последно


Това и ние го правихме.


Устапанов се е нашмулил? Това не го вярвам.

?! Кое по-точно не е така Ако конкретно при теб е имало изключение и си се откроила или отделила от тълпата ( или от стадото/овцете, както е модерно в последно време всеки да се изцепва и да показва, колко е индивидуален и уникален) ОК. Аз обаче си мисля, че от край време баловете са си баловe, аботуриентите- абитуриенти, изцепките- изцепки ( да, да винаги има изключения). Общо взето сценариите покрай бала в основата си се припокриват навсякъде.

Май ще е добре да добавя: "Мое мнение - не ангажирам никого с него", понеже тук сме се събрали банда умници и кой от кой иска да изпъкне и да забие другия . Току виж някой е сметнал, че ми е грешно мисленето или ПРАВОПИСНА ГРЕШКА, да не дава ...... .

И кой каза?!!?!
ЕДНОООООО
ДВЕЕЕЕЕ
ТРИИИИИ
ЧЕТИРИИИИИИИИ ИИИИИИИИИИИИИ!!!
.............
.............

Ще подивея Много се забавлявам

Пък на моя бал редувахме Ивана, Канарите, Майкъл Джексън и Савидж Гардън... верно малцина помнят ама карай... беше си баси якия бал, майна, кутрето...

както пеят савидж гардън в една тяхна песен:
you wanted it so much
but now that it's over...

В смисъл в кварталите ми в София и Бургас няма гимназии и не виждам тълпи напоркани абитуренти, което е добре. Липсва ми времето, когато бях млад пръдльо, сега съм стар хаймана, егаси деградацията.

Никога няма да забравя пияните даскали... плачещите даскали... танцуващите даскали... абе даскалите си изкараха яко, завалиите... И как накрая на бала, като всички (не само даскалите) се разреваха ми стана смешно... защото де факто ги видяхме пак на дипломирането през юни... абе голямо шоу си беше...

А след бала какво ставаше... о не, по-добре да го филмирам... ще има филм за бала ми - комедийка предполагам, няма да е руски екшън с цици и водка, я... каква е таз...

Мисълта ми е, че не ме депресират,... все пак тези деца са някакви долни утрепки и утре живота ше ги отнесе по дюнерджииниците, Женския Пазар, Каблешковския пазар или (не-дай-си-боже) СИМИТЛИ... или "пу бутицити"... да продават... малцина ше влязат във ВУЗ... и дори и да влязат, какво? Сякаш някой ше им даде диплома, а бре да бе да...!

Живота е един от най-сложните...

Притрябвали са ми абитуриенти да ме депресирват, и сам се справям!
Не изпитвам особени емоции около това, освен че шумът може да ме притеснява.

Самите абитуриенти, вида им, виковете им, броенето им.. не ме депресират. Чудя им се Миналият ден ги гледах в една открита кола и нали все оглеждам жените (да ми се чуди човек), рокли и прически, се зазяпах... ей, бяха толкова въодушевени и щастливи... и бях с една приятелка, която изказа на глас това, което аз мислех в момента: 'Те пък що се радват... да не мислят, че сега свършва трудното?!'

Осъзнах, че те едва ли знаят, че сега приключва лесното, а не трудното, че оттук нататък навлизат в живота на възрастния (поне повечето от тях) и няма да могат да се крият под крилото на мама и тати както досега (поне повечето от тях), ще разберат какво е живота да те рита в зъбите, ще ги боли повече отколкото някога ги е боляло в гимназията и ще започнат бавно но сигурно да порастват..

Но после пък стигнах до извода, че сигурно една немалка част осъзнават това и именно затова сега празнуват, крещят и т.н., защото искат да изживеят точно така последната си вечер като тийнейджъри, като деца...

Което вече е въпрос на гледна точка и избор.

Пък и аз на моята абитуриентска вечер осъзнавах всички по-горе изброени неща, а се държах горе-долу също като тях

Та, не ме депресират самите абитуриенти. Мен ме депресира единствено спомена за моята лична абитуриентска вечер... макар че не съм очаквала да стане така. Но сега осъзнавам грешките, които допуснах в тази въпросна вечер. По отношение на себе си и на още един човек. Бих искала да се върна и да ги поправя. Но не мога.

Това да не го чувам!

Добре, само ще си го мисля.