И така, ето тема за не-оперна класическа музика - макар че неизбежно ще стане адски омешана, нека всеки сподели какво харесва и какво не. Както и всичко, което има връзка.

За да дам тон, ще кажа, че ужасно много харесвам Дебюси, и в частност множеството му произведения за пиано. А за ценителите ще споделя най-прекрасното изпълнение на Clair de Lune което някога е правено.
Макар и познанията ми по класическа музика да са откъслечни като цяло, също така много харесвам Щраус(Рихард, разбира се, въпреки че и другите носители на тази фамилия са ми слабост), Рахманинов(втория и третия концерт, островът на мъртвите),Малер(5та и 6та симфонии).

Мнения?

Едно време имах непоносимост към Дебюси (предполагам защото брат ми ме събуждаше с "Морето"), но постепенно открих, че не съм бил прав

Иначе адски ме кефят симфонии 4, 5 и 7 на Бетовен, номер 9 на Дворжак, Реквиемът на Моцарт, както и Ave Verum Corpus. Споменах ли третата част на Лунната соната на Бетовен? Брр!!! Лебедово езеро на Чайковски (специално за музиката говоря, в балета съм бос), както и музиката в Турандот на Пучини и Лакме на Делиб. Вярно, че последните две са оперни, ама трябваше да ги кажа

А на мен сякаш най-ми допадат руски класици...
Прокофиев просто ме разбива (ъм, в хубавия смисъл)... допадат ми и някои неща на Римски-Корсаков, Шостакович пък има едни такива веселички струнни квартети (:... и другия ми любимец е Мусоргски

Како Ице, да я метнем тая тема в Кино и театър, ам? Ние си я искаме там.
Вел, все повече почвам да мисля, че се познаваме отнякъде, ако беше споменал и Шопен, щях да съм сигурна, ама на. Не би.
С Щраусите се разбирам много добре, но Рихард ми е най-слабото звено там. Все пак "Електра" за мен е изключително произведение, едва миналата година се докоснах до него така, че да опитам да го усетя, а не само да го слушам. Защото, ако трябва да съм болезнено откровена, когато само слушам, чувам предимно шум - и у него, и у Вагнер (Фагнеер ). Ах, да, и Алпийската симфония, чак не повярвах, че е негова.
На Малер обожавам Das Lied von der Erde, както и "Песен за мъртвите деца" ("Kindertotenlieder"), но трябва да призная, че не знам кое обичам повече - самите произведения, или тръпките, които ме побиват, когато ги слушам в изпълнение на Катлийн Фериър (друг контраалт не признавам).
Аз самата, както подхванах да говоря и в другата тема, съм на една особена вълна, която не ме пуска вече няколко дни - http://youtube.com/watch?v=LlLPLO90fSk "Vltava" от "Ma Vlast" на Сметана. Имам и по-добро изпълнение (не знам чие е), но и Кубелик дава достатъчно ясна представа за какво иде реч.
Композитори, които харесвам "по принцип" са Дворжак (една от най-големите емоции беше концетът на моста на Елба в Храдец Кралове, когато свириха Деветата на Дворжак и оттогава като я чуя, та ме избива на спомени), Шопен, Сметана, Чайковски (обожавам "Италианското капричио"), Моцартовите концерти за пиано, Шопен (има едно ужасно известно произведение, сигурна съм, че е на Шопен, обаче не знам кое е и направо се вбесявам - пускат го по нощите в минутите за класика по Радио 1, не е Минутка валсът, обаче а де...).
Май май... това е, в общи линии.
Забравих и вече абсолютно чалгизирания прелюд за чело на Бах - http://youtube.com/watch?v=dZn_VBgkPNY&feature=related. Линкът е към изпълнение на Йо-Йо Ма, защото трактовката на Ростропович ми идва малко по-груба, отколкото ми се иска да чуя.

Шопен ми е фаворит Музиката му ми пълни душата, много едно такова романтично-меналхолично ми въздейства.

Харесвам Шопен, но не съм се задълбочавал твърде много в творчеството му, което естествено си е изцяло за моя сметка.

Щраус и Аве Мария

Доколкото не ме лъже паметта "Аве Мария" е написана в началото на 19 век от Франц Шуберт.

И какво от това сега

То има и Ave Maria на Бах-Гуно, но предлагам да не се захващаме със заяждания в тая тема, иначе ще се окажа права, че е попаднала в грешния раздел.
pi4 вероятно искаше да каже Щраус (кой от цялата ферма, това вече не е ясно) и отделно Аве Мария като произведение.

Аха ясно. Щраус и "Аве Мария" трябва да ги разглеждаме в твоя пост без никаква връзка...или??

И за да не спамя мога да изразя предпочитанията си към годишните времена на Вивалди, особено "Зима", което ми е любимо, към "Болеро" на Морис Равел, пета и девета симфония на Бетховен заедно с лунната соната и "На Елизе" (което още си свиря на пианото), проф. Панчо Владигеров и рапсодия "Вардар" и още много, много.

По принцип не слушам класическа музика в свободното си време, но като бях на работа в офиса си взех 3 диска на Чайковски, които ми действаха много успокоително и отпускащо.

Че кой метъл слуша

Аз, на работа.
Да четеш можеш ли изобщо

Деца, моля ви се. Аз поне познавам много повече метъли, които слушат опера, отколкото чалгари с подобни наклонности.
Даже си има и метъл "опери", които не са съвсем за изхвърляне - давам пример с Avantasia, да речем - тия дни се опитват да ме зарибят с нея - не се получава съвсем, но още не съм я изтрила, така че...
Сетих се и за още нещо много, много хубаво - италиански канцонети в изпълнение на Марио Ланца. Така и не се е наложил в операта, но гласът му наистина е бил разкошен.
Ето и един архивен запис на Ave Maria в негово изпълнение:
http://youtube.com/watch?v=BHtFdDE78uw&feature=related
И, макар че темата няма да е за опера, като споменах Ланца, не мога да пропусна този запис на Nessun Dorma, ще чуете защо го харесвам толкова:
http://youtube.com/watch?v=kJZ2XA84MPI&feature=related