Како Ице, да я метнем тая тема в Кино и театър, ам? Ние си я искаме там.
Вел, все повече почвам да мисля, че се познаваме отнякъде, ако беше споменал и Шопен, щях да съм сигурна, ама на. Не би.
С Щраусите се разбирам много добре, но Рихард ми е най-слабото звено там. Все пак "Електра" за мен е изключително произведение, едва миналата година се докоснах до него така, че да опитам да го усетя, а не само да го слушам. Защото, ако трябва да съм болезнено откровена, когато само слушам, чувам предимно шум - и у него, и у Вагнер (Фагнеер

). Ах, да, и Алпийската симфония, чак не повярвах, че е негова.
На Малер обожавам Das Lied von der Erde, както и "Песен за мъртвите деца" ("Kindertotenlieder"), но трябва да призная, че не знам кое обичам повече - самите произведения, или тръпките, които ме побиват, когато ги слушам в изпълнение на Катлийн Фериър (друг контраалт не признавам).
Аз самата, както подхванах да говоря и в другата тема, съм на една особена вълна, която не ме пуска вече няколко дни -
http://youtube.com/watch?v=LlLPLO90fSk "Vltava" от "Ma Vlast" на Сметана. Имам и по-добро изпълнение (не знам чие е), но и Кубелик дава достатъчно ясна представа за какво иде реч.
Композитори, които харесвам "по принцип" са Дворжак (една от най-големите емоции беше концетът на моста на Елба в Храдец Кралове, когато свириха Деветата на Дворжак и оттогава като я чуя, та ме избива на спомени), Шопен, Сметана, Чайковски (обожавам "Италианското капричио"), Моцартовите концерти за пиано, Шопен (има едно ужасно известно произведение, сигурна съм, че е на Шопен, обаче не знам кое е и направо се вбесявам - пускат го по нощите в минутите за класика по Радио 1, не е Минутка валсът, обаче а де...).
Май май... това е, в общи линии.
Забравих и вече абсолютно чалгизирания прелюд за чело на Бах -
http://youtube.com/watch?v=dZn_VBgkPNY&feature=related. Линкът е към изпълнение на Йо-Йо Ма, защото трактовката на Ростропович ми идва малко по-груба, отколкото ми се иска да чуя.