Ауу тва е нещо ново за мен ,издигнахте ми се в очите

Павароти и Дарън Хейс - О Соле Мио

из Павароти и Приятели,
поклон!

Като споменахме Nessun Dorma и метъл - ето ви я в изпълнение на Ерик Адамс и ManOwaR: http://youtube.com/watch?v=SclJmnRMLnQ

А Мусоргски в изпълнение на Emerson, Lake and Palmer слушали ли сте? :Р

pi4, спри се, моля те вече ставаш...

Иначе как можах да забравя и Григ?! "Peer Gynt"..

Како Мод, гледам, че си минала с гумичката - можеше и горното мнение да изтриеш, не само моето, отнасящо се до него.
Catherine, хубаво си се сетила - обикновено северните композитори остават малко в тъча.
Гледам, че Кристо е споменал Павароти, забъркан в едно от онези спорни изпълнения, които изправят на нокти огромна част от почитателите на класическата музика. Ето още едно подобно, при все, че това е една друга "класическа" музика - давам линк, просто защото е интересно, а и Павароти е замесен: http://youtube.com/watch?v=kL0WFcygdWY
А това направо ме разтапя - ами, падам си по Йо-Йо Ма, както стана ясно - умее да прави шоу, но е много по-голям професионалист от съмнителните банди и изпълнители, които правят предимно шоу (визирам Бонд, Найджъл Кенеди и др. подобни). А и Боби Макферин ще идва в България: http://youtube.com/watch?v=GczSTQ2nv94.
И накрая, нещо наистина класическо, както се казва в една моя любима пиеса:
http://youtube.com/watch?v=QK3ELt0zPLg. Не най-любимото изпълнение, но... впрочем, снощи в театъра един телефон звънна с тая мелодия.

В този дух...
http://zazz.bg/play:cc7ff61f

Е, има разлика - тя по образование е оперна певица, все пак. Но добре прави, че не се занимава прекалено много с опера - поне според мен, де.
За Manowar - винаги съм смятала, че изпълнението на Nessun Dorma е много интересно, като изключим последния писък, който доста ми разваля впечатлението.

Не е вярно. Менделсон е куче, Григ - котка, Вебер е синигер, а Шуберт е брат на Дон Карлос.

Бетоне, ама ти освен с членовете (не мъжките полови членове) имаш и проблеми с пунктуацията. E, аз не ти се сърдя. Все пак слушаш поп - фолк.

Дечица благи, що не разберете, че цялата тази дискусия ще и трябва да бъде изтрита.
Камилчо, бъркаш. Братът на Карло е Родриго, който обаче е хомосексуалист и двамата са вплетени в гей-кръвосмесителна връзка, която хвърля Църквата в ужас.
Сега сериозно - по такова мнение като цитираното от теб, какво очакваш да напишем. Аз официално съм абдикирала от всякакво заяждане и съм обещала пред себе си и колега-мод, че няма да се занимавам с простотии от подобен род.
Няма да пускам линк, защото така и така това мнение ще ходи към кошчето, заедно с ред други, надявам се.

То няма и смисъл да се заяждаш. То се вижда колко са се вманиачили, продължават да си пишат против метълите в тема, която няма нищо общо. Нека да си говорят сами, няма лошо. Ето едно друго любимо произведение - поздравче http://youtube.com/watch?v=7YFCiMDovQc

http://youtube.com/watch?v=OrhMv_4Q-YU ей това от мен... Григ е страхотен...

За Manowar винаги съм смятал, че са много интересна група Гоуеми са простаци, имат и мноооого глупави текстове, ама въпреки това кефят и надъхват

Харесвам, харесвам Моцарт, наистина е обичан от Бога. Мисля, че всичко му харесвам, но най-вече Реквиема. Харесвам много Бокерини - Къщата на дявола.
Обожавам Чайковски - концерта номер едно за пиано и оркестър, но и годишните времена.
Харесвам и Хендел - музиката на водата
От българските неща много харесвам Българска рапсодия Вардар....
Доста съм всеяден. Нека не пишем за опера, поне...

Като по-малък доста слушах предкласика - Бах, разбира се, също Хендел, още доста други композитори - Пърсел, Телеман, Корели, А.Скарлати, а и Вивалди. В същото време слушах класическите Моцарт, Бетовен, по-малко Найдн... от тях особено много Бетовен!

По-късно толкова силно залитнах към романтизма, хаха, някак епохово ми се получи. Шопен, Чайковски и (не знам, но ги слагах заедно с романтиците) Рахманинов и Скрябин ми бяха тоталният фаворит. Също така Лист, Брамс, Григ, Дворжак (последните все още ги слушам и намирам особено в Григ някакви отгласи на съвременност).

После голяма част от тях ми станаха доста предвидими (или може би вече твърде познати) като постройка и макар звученето да ми допада все още по някакъв класически начин, вече не ми доставяше същото удоволствие... Започнах да слушам Стравински, Шостакович, Прокофиев (в тях за пръв път разпознах звука, който ми допада най-много - разчупването на класическите тоналности). Напоследък в това число и Равел...

Сега търсенията ми са сред композиторите от 20 век и дори съвременни... Проблемът е, че трудно се намират...