Сторито е следното (предварително сори, ако съм сбъркала формата или по-точно адресата, вместо "Имаш поща"/"Искрено и лично" или подобни "красотии"): Жена на 27 (по-към 28 де) съм, със сериозна връзка в началото на петата й година. Сериозна имам предвид преминала през дива страст, опознаване, привързване, обяснения в любов, сериозни намерения - съжителство,брак, деца, все още нереализирани (поради моите колебания държа да отбележа). Драмата е, че сме много различни с гаджето ми, не си пасваме духовно - той не е моя тип "сродна душа" (макар че е интелигентен, но е друг тип), аз не съм неговия, имаме проблем с комуникация, общи интереси, макар че не се разминаваме в някои неща (по-малко са от другите обаче).Въпреки това той няма колебания към връзката ни за разлика от мене. Е, то си има и човек-причина де, с когото конкретно и неволно сравнявам приятеля си - мой колега от уни-то, с който нещата от моя страна почнаха малко преди да се гаджосаме с приятеля ми, а от страна на колегата ми (и от моя) продължиха след това (досега), макар и предимно платонично, защото връзката ни не се разви пълноценно (аз не й дадох, ще обясня що, колкото и да е ясно-скрупули, чувство на несигурност и липса на самоувереност...). Та през тия последните 4 г. имахме вземане-даване с колегата, аз се влюбих в него, той - също в мен, силно, чисто, безрезервно. На всичкото отгоре сме си лика-прилика, общуването ни е лесно, разбираме се, тръпка има, абе с 2 думи хармония. Само дето никога не сме имали пълноценна връзка с колегата, по-скоро се виждахме. Защото аз бях (и съм) прилив и отлив, не си обяснявам (разумно) що: ту се чувствам адски тласната и уверена към единия (моя приятел - щото е силен, отговорен, забавен и добър), ту към другия (емоционално пасващ ми и със сходни на моите разбирания и духовни търсения). Става дума за периоди: месеци наред съм като пристрастена към колегата си, отчаяно се нуждая от него и САМО от него (можете да си представите това как се отразява на връзката ми с моя приятел), после, когато почнем да излизаме с колегата, нещо се обръща и пак ме "задърпва" към моя приятел... С една дума - "ни напред, ни назад". Всеки от тях двамата има силна и слаба страна: за моя приятел силната е борбеността, опората, а за другия - духовните преживявания и нежността... И двамата ме обичат и имат нужда от мен, аз също... Абе много кофти ситуейшън, ама вече трябва да се оправя нанякъде, щото скоро май ще съм за друг някой форум, примерно "психарии" (ако вече не съм)... В тая връзка "Любов по време на холера" на Маркес много ми навява няк'ви асоциации с моя случай... Е, казвайте (ако ви се казва) как я мислите мойта, докато и аз си я мисля;) Ако ше ме осъждате обаче, спестете си го моля, ако може - никога не съм искала да се вкарам в такъв филм, а и такива свестни хора също:(((

Опитай се да си отговориш на един прост въпрос - кой от двамата обичаш по начин, който да ти позволява да си представиш, че след 40 години ще сте отгледали 2 деца и ще сте ги направили хора, макар че сте имали различия по много въпроси, ще сте минали през периоди на безпаричие и охолство, на скандали, трошене на чинии, но и периоди на разбирателство, ще се държите под ръка с бастун в другата (в идеалния вариант - и без) и ще благодариш на Бог за всеки ден, в който и двамата сте отворили очи, за да се видите отново?
Няма начин да можеш да си представиш еднакво ясно и двамата в подобна ситуация - не би трябвало да има. Замисли се - кой от двамата искаш до себе си завинаги, дори ако периодът всъщност се окаже доста по-кратък от вечността.
И последно - не съм сигурна, че някой от нас може да ти даде адекватен отговор. Сърцето си е твое, решението - също. Аз ти казвам какво бих направила на твое място, без да познавам нито един от участниците в тая ситуация.
Желая ти мърдрост, защото знам колко неприятно е да държиш сърцата на двама прекрасни човека в ръка (това го чух в един филм точно по времето на моята дилема и се разревах пред приятели ) и да се налага да вземеш решение и да върнеш едното.

Аз бих играл на ези-тура...

Избери този, който би предпочел твоето щастие пред неговото...

а пък аз съм Кашчей Безсмъртни...

Кой е по-перспективен за семейство? Знам, че звучи гадно, но щом става дума за съвместно съжителство, брак и гледане на деца, трябва да гледаш стабилност на първо място. Кой е по-добър за това? Кой е по-сериозен, с по-добра работа, с оглед за по-добро бъдеще? Кой е по-надежден като характер - отговорен, би те подкрепял при всяка трудност, би те избрал пред всяка друга жена...? Любовта, страстта, тръпката са неща, които ще отшумят - имай го предвид. Избери си човека, който ще се грижи по-добре за теб. И НИКОГА не му казвай, че си имала вземане-даване с друг, успоредно. Хубаво е да познаваш сродната си душа, но мислиш ли, че ти самата си достатъчно зряла и добра за семейство, за да искаш и човек, който да е точно като теб? Гледай само да не оцениш това, което имаш, чак след като го загубиш.

Аз в такава ситуация бих разкарал и двамата- щом са такива, че да ми дават поводи да се колебая. Семейство... хахах... и някой ден "мамо, мамо- как се влюби в тати?" и отговор: "прецених, че е най-подходящ за създаване на семейство от тези дето ме ухажваха.."... Искам да направя уточнение, че този раздел се казва "Любов,роантика...", а в любовта всички сметки се правят от сърцето и подобни дилеми не съществуват. Какво пречи в ситуацията (дилемата) всеки да послуша сърцето си и да вземе най-правилния спрямо чувствата си избор. А знаете ли какво става с деца, отглеждани в семейство без любов??? Най-неподходящият избор на света е г-н Перфектен-когото-НЕ-обичам.

Много сте готини! Ценя мненията ви и благодаря!
Боря се обаче с непостоянността на чувствата си (явно в това е проблемът), замислям се откъде идва тя и това смятам:
1. от дългото прекарано време в едната връзка (изчезват романтиката и първоначалния трепет; неслучайно има една приказка, че "в любовта началото е най-хубаво,затова и винаги се стремим към него" под една или др. форма). Т.е. в моя случай има една недоразвила се, недовършена и неизживяна любовна афера, както и паралена сериозна връзка, поизчерпала се малко или много от емоционална страна.
2. елемент на несъвместимост и недостатъчност в тия две връзки има, но колко са изцяло "перфектните" и "вечни" на всичкото отгоре двойки? Сигурно 1 на 1000 е такава - примерно, даже може и на 10 000/1 000 000... В тази насока докога човек може да си позволи да търси такава "идеална" половинка (ако въобще съществува, защото започвам да мисля, че щом идеални хора няма, откъде ще се вземе тая идеална половинка...): до 30,40,50 г.??? Тези двете последните нещо не ми се връзват (за съжаление). Така че - въпрос на късмет или "ези и тура" май, а?
А не съм съгласна с FightForFreedom, че нямало дилеми в любовта, защото аз нали точно за такава говоря - обичам двама, и то истински, макар и по различен начин!!!
Обаче е хубаво и да си по-практичен и земен - по-лесно ти е така, за да се справиш с живота, отколкото да "витаеш" (като мен) много-много из небесата... Плюс това на дадена възраст (затова си казах и годините) жената почва да си ги мисли тези неща - кой ще е максимално способен да се грижи за децата им заедно с нея, както и за нея, когато се наложи. Но проблемацията е, че грижата не се състои само в материалното, нали? Аз например имам нужда и от солидна емоционална подкрепа, да разговарям, а ако си говорим като че на "различни езици" с половинката какво правим? В крайна сметка може би наистина нито единият, нито другият е подходящ в моя случай и трябва трети, ама как да му го кажа това на сърцето ми? Ако ставаше така...

В написаното от теб не виждам нищо, което да е контра на моята идея за разрешаване на ситуацията.
Но и не виждам защо питаш тук, при условие, че:
а/ не те познаваме
б/ не ни познаваш
и най-вече
в/ от написаното от теб изглежда, че вече си взела решение.

не разбрах: кога съм споменавала за контра, откъде се разбира, че решение е взето (виж колко въпроси имам само в постовете си) и какво значение има дали се познаваме, мисля си принципно и всякакви други такива принципни мисли са ми "добре дошли". А и понякога е по-добре да говориш за такива неща с хора, които не те познават, защото не са пристрастни...

Ще ме караш да се обяснявам.
Точно защото съм безпристрастна и не те познавам, от това, което чета, виждам, че ти се иска, обаче не ти стиска - т.е. иска ти се да си с тоя, дето ти е тръпка, ама другата връзка е продължила толкова дълго, че не ти се иска да я прекратиш, защото, въпреки проблемите, я намираш за "удобна".
Съжалявам, ако ти звуча остро, просто съм била в подобна ситуация, както казах и по-горе. И, пак повтарям, смятам, че си направила избора си, просто се иска време, за да си го признаеш и да действаш.
А на въпросите в постовете ти е най-добре да си отговориш сама. Външният поглед невинаги е най-добър, най-малкото, защото не сме в сърцето ти и не знаем какво става там.
Повярвай ми, съвсем не те съдя - напротив, желая ти най-доброто (и възможно най-безболезненото за останалите "герои") решение. Затова и пиша такъв ферман.

да, така е както си разбрала; Решението (засега) е да не рискувам, но БОЛИИИИ! Силно. Затова и продължавам да търся Решението.

Знам какво е да обичаш двама човека едновременно, въпреки всичките ми приказки за рицарката любов и за единствената дама... нали и аз съм човек. Различното при мен е, че аз не ям и не спя докато не измисля какво да правя... и затова вземам бързи решения. Би ли се подложила на това? Да си представиш, че това е най-важното нещо на света за теб- тук и сега и да оставиш дилемата да те погълне- да те сдъвче и да те изплюе.. и като те изплюе вероятно ще е в прегръдките на трети човек, в когото ще се влюбиш, защото той ще те обикне, независимо от факта, че си размазана психически.... еееех... само аз ли винаги съм готов да мечтая ведро за душевни травматизиращи драми със щастлив край?

аз бих ти казала да не бързаш толкова,сякаш това е последния влак... дай си време,не бързай с решението,защото колкото и да си мислим,че познаваме някого накрая се оказва,че сме били в заблуда...опознай най-вече собствените си чувства,прецени дали е само мимолетно или истинско,и не загърбвай нещо градено с години.знам,че е трудно да решиш кое е по-важно за теб,но ако искаш семейство прецени с кого ще бъдеш щастлива,кой ще ти дава този трепет,от който имаш нужда,но не забравяй,че и новата любов един ден ще бъде стара и ще е загубила първоначалната си страст. ти сама ще разбереш кое е правилно,но ако не намираш щастие с приятеля си,не продължавай успокоявайки се с това,че имаш сигурност.увери се,че човека до теб ще те кара да се усмихваш всеки ден,без да съжаляваш за решението си.

Renesanz дава много по-добър съвет, но пък аз давам съвет, който никой друг няма да даде А именно- да се изтормозиш, за да го спестиш на горките момчета... нали ги обичаш, защо да ги мотаеш тогава- знаеш ли как боли да те мотаят дълго време и да не знаеш накъде води всичко това?