Споделете. Разкажете нещо за първата си любов - за изживяването, трепета и т.н. Незабравима ли е първата любов според вас?

аз да разказвам ли или няма нужда (:

Кажи за Този преди Него

ми не си я спомням... тъй като съм много емоционална, може и в детската градина да е било . Или ако говорим за първата "с продължение" - мноооого добре си я спомням (бях на 20) щото беше с адски неподходящ човек, ама беше истинска и взаимна: вълнения, тръпка, сълзи. 2 години се влачи цялото "чудо" - с прекъсвания де, докато се отърва. Страхотно ме целуваше...

Ооо, вариантите са 4 Егати първата лИбоФ, ще кажете вие, ама и четирите си бяха първи и много истински.
- най-първата първа беше около 4-годишната ми възраст Бях ужасно влюбена в един студент, който живееше на квартира в апартамента на прабаба ми, но беше сгоден за една Виктория. Та й бях писала анонимно писмо с текст: "Вики, внимавай, Ани е мой" (Анимир се казваше момчето). Уви, не сполучих - те се ожениха, но както и предположих, бракът им не продължи дълго. Миналата година идва у нас - развели са се отдавна, пооплешивял е, но споменът е много сладък. И му викам: "Ех, Ани, ако беше по-млад..." Много се смяхме.
- следващата "първа" - вече доста по-осъзната, беше един актьор - Велизар се казваше, споменавала съм го. 6ти и 7ми клас бях ужаааасно влюбена в него, познавах майка му и баща му, баба и дядо са им кумували, запознах се и с него. Както се сещате, току що се беше оженил и пак, както се досещате, се разведоха преди 2 години. Миналата година на 14ти юни го намериха мъртъв - починал в съня си, 2 седмици преди да навърши 39 години. Детенцето му сега е във втори клас. А 20 дни преди да почине се срещнахме и се майтапехме, че трябва да си направи и второ, ама бил в търсене на подходящата жена.
- 9-ти клас вече се влюбих в мой връстник - нищо не се случи, лапешка работа, знаехме си, че се обичаме и ни беше хубаво да си го имаме като споделена тайна, без да правим каквото и да е. Винаги ще го обичам по някакъв начин, предполагам.
- и четвъртата ми първа любов беше първото ми "гадже" - съвсем прозаична история. Другите 3 бяха къде-къде по-... истински?
Вижте колко съм обстоятелствена... И едва след тях дойде първата и единствена истинска любов - връзка, в която наистина познавах човека, знаех за недостатъците му и го обожавах.

И аз бях на 20, другите (дори 2 и половина годишната връзка) преди него са блед спомен.
Беше ми хубаво, много хубаво с този човек, макар за твърде кратко... за което май сама си бях виновна. Сега си давам сметка и за някои неща, които тогава не забелязвах с него и които сега не бих позволила на друг мъж. Един вид пораснах и се научих да се ценя и владея.
Както и да е.
Разделихме се няколко дни преди 20тия ми рожден ден, идеше ми да умра Преживях го, очевидно. Една година по-късно, точно на датата, на която скъсахме, се запознах с мъжа си. До тогава не можех да забравя ПЛ, но бъдещият ми мъж ми го изби от главата скорострелно.

Не беше любов... беше шок...

май беше в 5 клас. несподелена. първата споделена-9 клас (ако беше любов..) сегашната може би е най-истинска.

Много са и при мен, все не-щастливи, ама може би най-отчетливата е като бях в седми клас, когато дойде едно момиче ново, по което много си паднах и се разбирахме чудесно, и преди да разбера какво става или да мога да направя нещо, един ден тя се появи с бонбони, черпеше защото заминавала за Украйна. Бях шашнат, приседна ми, и дори не можах да кажа нещо. Не я видях повече, а колко дълго ме е държала мисълта за нея само аз си знам.

.

Бях в детската градина,тя беше в бял чорапогащник,розова рокличка и се казваше Рая Необратимо остаря,погрозня и надебеля,идилията беше пълна

Ох... Ами беше 8 години по-голям, рус, зеленоок, бяхме от един град. Чисто платоническа любов, въпреки че ходихме 4 месеца. Бях на 15. Един вид срещнах принца от детските си приказки. Той беше красив, силен, умен, пътувал много и... го зарязах, защото всъщност осъзнах, че неговото съвършенство не пробужда особено големи чувства у мен. Нямаше нито един недостатък. Въобразявах си че съм влюбена в началото, докато известно време спряхме да се виждаме, защото аз бях болна, и тогава изненадано отбелязах, че той изобщо не ми липсва... Скъсах с него на Нова Година. Повече не сме се чували, нито виждали.

О, каква романтика ...
май сегашната ми е първата истинска... като се замисля за предишните не ми е пукало...

Ами бях на 14....бих казала,че май не си заслужаваше после 1 век не можех да го преглътна след като се разделихме.

Доколкото помня бях на 17. Всичко траеше няколко месеца. Но, както знаем, първата любов рядко е и последна Прекаено мн ревност от негова страна, прекалено много недоверие, прекалено много опити за ограничаване на личното пространство. С времето изчезнаха розовите облаци. Поисках да скъсаме. Той започна да ме заплашва и тем подобни глупости, да звъни на родителите ми. И понеже ракът /аз/ не си поплюва и не цепи басма никому... последва оплакване в полицията... и от там ограничителна заповед и доколкото знам са го били. Мен ме устройва.
Та това беше първата и единствена голяяяма любов. Не смятам повече да се хвърлям с главата напред. Взех си поука.