К. Ще ми го дадеш.

Не, Бети, трябваше да се чувстваш тъпа, ако не беше открила нещо в книгата.
В смисъл, тя е така написана, че "нещото" да ти извади очите.

Паулу Коелю е един от авторите, в които просто не бих се зачела...
(нещо повече, аз държа да чета умрели автори...)

Ненавиждам масови любимци! И еуфорични рекламни плакати с поредния им шедьовър и големина, достатъчна, за да си тапицирам стаята

ууууаааууу как ми се е дочело нещо на Коелю само честно няколко пъти вече започвам да си избирам негова книга в книжарницата и по някое време, докато чета резюмето на гърба й, осъзнавам, че просто не мога да го направя пак НЕ И ОТНОВО! а как ми се иска само... да бъде като далечното минало - аз, "Захир"и "Алхимикът", обаче знам, че ще бъде като не чак толкова далечното минало - аз, "11 минути" и "Край река ПИедра седнах и заплаках" знам, че ще бъде ОТВРАТИТЕЛНО или поне гадно

ако има развитие при проблема ми, ще съобщя!!!

и с ами разказвали за няква манекенка, дето казала, че любимата й книга се казва "Паулу Коелю" хьхахьхаь

Кефят ме кориците на българските издания

Мда, кориците и мен ме кефят. Особено Брида. Но Обсидиан по принцип правят хубави корици.

Нямам особени наблюдения точно за "Обсидиан", но поне това ме радва, че за разлика от повечето бг издания, които се продават с мега-гадни корици, поредицата на Коелю се предлага в такъв луксозен вид и не е по-скъпа от онези (извинявам се) боклуци с меки корици.
На "Единадесет минути" също:

Говориш пълни глупости.
И това, че една книга е с меки корици не я прави боклук. Но това не е за тази тема.

Ами прави сте изглежда. Първите книги ми харесаха повече, после все същите истории, все по-ненормални. Като ги чета сега ми изглеждат доста по- плоски, преди явно съм била много малка. Но пък съм на мнение, че понякога човек има нужда да чете и по- отпускащи книги.

О, това изказване си го спомням. По едно време го въртяха и по "Господари на ефира". Просто култово.

А оттук става ясно, че не всички манекенки знаят кой е г-н Коелю....Съжалявам, ако няма връзка, но просто не можах да се сдържа...http://www.vbox7.com/play:94577640

Не бих могла да се изживявам като компетентен критик на автор, с чието творчество почти не съм запозната. Всъщност съм чела само "Единайсет минути" и "Алхимикът" , и то още когато бях ученичка. Спомням си, че изобщо не ми направи добро впечатление нито със сюжет, нито със стил...А и цялата тази комерсиалност около него направо ме дразни. Не изпитвам желание да му чета книгите, но знам горе-долу за какво става въпрос и просто не мога да повярвам, че наистина има хора, които определят Паулу Коелю за "най-добрия писател на нашето време"...

на същото мнение съм

Мерси за линка

Аз, като човек който не чете много книги, но се старае що-годе да ги подбира, бих казал че Куелю е един добър автор на приказки за възрастни. Аз самият съм му голям почитател, дори бих казал, че "Алхимикът" е една от двете книги, които са изиграли повратна роля в живота ми, може би защото се появиха в подходящият момент. И доста успешно успявам да се потопя в красивият свят, който той рисува с думи, ВЪПРЕКИ че е предвидим

ПС: ДОБРЕ ДОШЪЛ ВЪВ ФОРУМА НА МЕН.

Ще задам въпрос за да стане интересно

Какво общо има масовостта със това дали една книга ще ти хареса или не ?

Някъде видях мнение за "Най-великият автор на времето ни" - бих казал най-влиятелният.

O!... Но ако всички четем едно и също, то четем ли всъщност?

И нещо сходно -- чалгата е масова; на теб харесва ли ти?

Не, не, Акулка, чакай - не си права. Ако нещо е лошо, то е лошо и без да е масово. Но ако нещо е масово, далеч не е задължително да е лошо. В случая не говоря за Коелю, има много други примери за популярни/масови неща, които далеч не са за изхвърляне. На прима виста се сещам за няколко много хубави спектакъла, оплюти от Антон Его-вци, само защото масовата публика ги харесва.
Не генерализирайте нещата така - Коелю и чалгата може да са от една и съща страна на монетата, но не се припокриват, само защото отговарят на критерия "масовост на посланието".
Иначе много ме забавлява това явление, което Дан Браун сътвори - та като повлече крак, няма спиране. Имам чувството, че всяка седмица излиза поредният бълвоч със сходен сУжет - пък произведение на изкуството, пък някакъв религиозен орден, пък Ватикана, пък убийства, пък красива мацка, пък умен учен, пък гонитби, отвличания... ей това много ме ужасява. Дори се сбърках да прочета една такава, за да видя колко, аджеба, са крали от Браун, при условие, че самият той се е съдрал да преписва. Четох "Тайната вечеря" на Хавиер Някой-си (мързи ме да погледна). Е, такова чудо няма - съшито с толкова бели конци, че повече от това, здраве му кажи. Без да заемам пози, почувствах се дори по-омърсена, отколкото след като четох "Шифъра".
Ако трябва да определя нещо като чалга на литературата, това ще са по-скоро книгите от подобен тип - Коелю поне е единствен, докато тия се множат като чалгаджийки след дипломиране в Гълъбово. Ама айде, че се отклоних от темата.