|
Не, не, Акулка, чакай - не си права. Ако нещо е лошо, то е лошо и без да е масово. Но ако нещо е масово, далеч не е задължително да е лошо. В случая не говоря за Коелю, има много други примери за популярни/масови неща, които далеч не са за изхвърляне. На прима виста се сещам за няколко много хубави спектакъла, оплюти от Антон Его-вци, само защото масовата публика ги харесва. Не генерализирайте нещата така - Коелю и чалгата може да са от една и съща страна на монетата, но не се припокриват, само защото отговарят на критерия "масовост на посланието". Иначе много ме забавлява това явление, което Дан Браун сътвори - та като повлече крак, няма спиране. Имам чувството, че всяка седмица излиза поредният бълвоч със сходен сУжет - пък произведение на изкуството, пък някакъв религиозен орден, пък Ватикана, пък убийства, пък красива мацка, пък умен учен, пък гонитби, отвличания... ей това много ме ужасява. Дори се сбърках да прочета една такава, за да видя колко, аджеба, са крали от Браун, при условие, че самият той се е съдрал да преписва. Четох "Тайната вечеря" на Хавиер Някой-си (мързи ме да погледна). Е, такова чудо няма - съшито с толкова бели конци, че повече от това, здраве му кажи. Без да заемам пози, почувствах се дори по-омърсена, отколкото след като четох "Шифъра". Ако трябва да определя нещо като чалга на литературата, това ще са по-скоро книгите от подобен тип - Коелю поне е единствен, докато тия се множат като чалгаджийки след дипломиране в Гълъбово. Ама айде, че се отклоних от темата.
_________________ "Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
|