|
Сторито е следното (предварително сори, ако съм сбъркала формата или по-точно адресата, вместо "Имаш поща"/"Искрено и лично" или подобни "красотии"): Жена на 27 (по-към 28 де) съм, със сериозна връзка в началото на петата й година. Сериозна имам предвид преминала през дива страст, опознаване, привързване, обяснения в любов, сериозни намерения - съжителство,брак, деца, все още нереализирани (поради моите колебания държа да отбележа). Драмата е, че сме много различни с гаджето ми, не си пасваме духовно - той не е моя тип "сродна душа" (макар че е интелигентен, но е друг тип), аз не съм неговия, имаме проблем с комуникация, общи интереси, макар че не се разминаваме в някои неща (по-малко са от другите обаче).Въпреки това той няма колебания към връзката ни за разлика от мене. Е, то си има и човек-причина де, с когото конкретно и неволно сравнявам приятеля си - мой колега от уни-то, с който нещата от моя страна почнаха малко преди да се гаджосаме с приятеля ми, а от страна на колегата ми (и от моя) продължиха след това (досега), макар и предимно платонично, защото връзката ни не се разви пълноценно (аз не й дадох, ще обясня що, колкото и да е ясно-скрупули, чувство на несигурност и липса на самоувереност...). Та през тия последните 4 г. имахме вземане-даване с колегата, аз се влюбих в него, той - също в мен, силно, чисто, безрезервно. На всичкото отгоре сме си лика-прилика, общуването ни е лесно, разбираме се, тръпка има, абе с 2 думи хармония. Само дето никога не сме имали пълноценна връзка с колегата, по-скоро се виждахме. Защото аз бях (и съм) прилив и отлив, не си обяснявам (разумно) що: ту се чувствам адски тласната и уверена към единия (моя приятел - щото е силен, отговорен, забавен и добър), ту към другия (емоционално пасващ ми и със сходни на моите разбирания и духовни търсения). Става дума за периоди: месеци наред съм като пристрастена към колегата си, отчаяно се нуждая от него и САМО от него (можете да си представите това как се отразява на връзката ми с моя приятел), после, когато почнем да излизаме с колегата, нещо се обръща и пак ме "задърпва" към моя приятел... С една дума - "ни напред, ни назад". Всеки от тях двамата има силна и слаба страна: за моя приятел силната е борбеността, опората, а за другия - духовните преживявания и нежността... И двамата ме обичат и имат нужда от мен, аз също... Абе много кофти ситуейшън, ама вече трябва да се оправя нанякъде, щото скоро май ще съм за друг някой форум, примерно "психарии" (ако вече не съм)... В тая връзка "Любов по време на холера" на Маркес много ми навява няк'ви асоциации с моя случай... Е, казвайте (ако ви се казва) как я мислите мойта, докато и аз си я мисля;) Ако ше ме осъждате обаче, спестете си го моля, ако може - никога не съм искала да се вкарам в такъв филм, а и такива свестни хора също:(((
|