а на теория е лесно да се каже, чудя се има ли някой на практика да е изпитал такива трудности (относно секса с любим човек де) и да е постъпил така, както трябва според морала...

важно е да знам как постъпват хората в такива случаи; бях гледала една серия от уж "бозавото" "Море от любов", в която показваха двойка, която много се обичали и обичат и искали бебе, ама жената се раболяла, едва оцеляла, но загубила възможността да има свое дете. Мъжът й като го гледах то си му беше изписано благородството на лицето - на предложението й да се разделят, той казал "не, ти си моята любов, ще осиновим дете". Красиво, ако обичам ИЗКЛЮЧИТЕЛНО, сигурно и аз така ще постъпя в подобна ситуация...
То малко встрани от темата де, ама пак става дума за жертва в името на любовта.

Най-силните ми влюбвания са били именно платонични Което за мен ги прави още по-прекрасни и специални и винаги ще си спомням с умиление за тях.Даже имам чувството,че ако нещата се бяха развили и на сексуално ниво щяха да се превърнат в нещо доста обикновено...да се загуби очарованието...

ПП:А иначе ми се е случвало да се въздържам от секс и във връзка с любим човек...Не ми е било кой знае какъв зор,все пак за мен сексът не кара Земята да се върти...Т.е. има и по-важни неща,много по-важни...

А иначе по темата - на този етап и аз предпочитам секс без любов,но това е поради страха ми от ново сериозно обвързване,което се старая да избягвам

всеки има своите виждания за любовта. да,мога да обичам,но по друг начин,това трябва да е ясно. но аз няма да твърдя,че секса не е важен и че може да имаш щастлива връзка без него,защото е нужда на тялото,така както любовта е нужда на душата.
и бих казала,че всеки изхожда от опита си до този момент. аз имам и опора,и приятел и всичко,което ми е нужно събрано в един човек. нека се изясни,че когато става дума за дългогодишни връзки разбирането е на 1-во място. за една нова любов нейното физическо изразяване е важно и желано,следователно обичта зависи от много фактори.
не мислете,че сте универсално прави по въпроси касаещи дълбоко лични разбирания.

Не мога да съм прав по въпроси, чиито отговори зависят от нечии самовнушения. Има една зависимост страст=разстояние/време, нежност=време/разстояние. (/ означава "делено на"). Секс значи малко дистанция- тоест- утолява страстта, увеличава привързаността+слабостта към партньора, а последните 2 са основи на едно самовнушение, че човекът насреща ни е нужен, което ни кара да развиваме обективната обич. Обаче ако не използваме (толкова много) този стимулант на самовнушението, че ни е нужен човекът, то пак ще си дойде обичта, но ще бъде по-изяснено и по-прецизно като процес.. и по-бавно.
Ако приличам на човек, който е против прекаляването със самовнушенията- не, напротив- зависи от ситуацията как бих постъпил, но ако търся високо качество на чувствата и не съм притиснат от времето- готов съм дори да троша собствените си илюзии за човек когото харесвам, за да увелича обективизма и съответно качеството на чувството. И преди да приключа само искам да кажа кое чувство наричам по-качествено- такова чувство, което е насочено към обективно съществуваща характеристина на обекта на обичта, а не към измислена такава...

към измислена характеристика на обекта на обичта никога не съм насочвала чувствата си. ако си създам подобна характеристика тя не е обвързана с чувство на обич или привързаност.следователно всеки,който обича истински знае защо обича съответния човек.

Ако си права, значи никога не си градила връзка, а само си консумирала. Не можеш да градиш каквото и да е било без план, а планът включва това да се съобразяваш с бъдещите реакции на човека отсреща. Ти не знаеш как ще реагира човекът, защото не можеш да знаеш бъдещето и затова си измисляш няколко най-вероятни реакции от негова страна, а тези реакции са израз на несъщствуващи все още характеристики на личността, защото те не са създадени още, защото няма ситуация, която да ги изисква. И тук вероятно би ме прекъснала, за да кажеш, че такъв тип субективизъм е много временен и не е създаден за да бъде опора на връзката, а представлява само скеле за вдигане на етажи, което се маха веднага щом се приключи строежа. Това е така- градивният субективизъм е временен. Но да се върна на идеята "защо е нужно да се предвижда?"- защото са необходими подготовка и реакции. Защото хората имат емоционални нужди и когато любимият човек системно е неподготвен за това да отговаря на тези ни потребности, ние почваме да губим чувствата си.
"всеки който обича истински знае защо обича"... Стана много популярно да се опозират "истинска любов" и "измислена любов", като на първата й се слага +, а на втората -. Лошото на това разбиране, че субективното е лъжа и е лошо, се крие в следното- субективизмът е основа на човешкото мислене. Това, което наричаме обективно за себе си е всъщност "най-правдоподобното" и то според натрупаната през живота мъдрост. Истината е, че ние много изкуствено наричаме нещата обективно/субективно, защото границите са мнооооого по-размити, отколкото така както го казваме изглежда. Убеден съм че Renesanz е обичала само най-правдоподобни характеристики, обаче това не значи че чувствата й са максимално качествени. Може да се каже, че в случая качеството на чувствата й се определя от мъдростта, която притежава, която мъдрост в един случай може да й позволи да види най-обективно някоя характеристика, но в друг случай от предразсъдък да се заблуди и да насочи чувство към измислена характеристика и по-късно "ааа, ама той не бил такъв"... По принцип е в природата ни да грешим, а ако залагаме само на най-сигурното, това означава да оставим на партньора ни да върши цялата работа- все той да купува подаръци, все той да прави милите жестове, все той да ни води на разни места, все той.. .той.. така ли ви се харесва повече, а момичета?

май не ме разбра,но все едно...
тези теории за предвиждането някак са невъзможни на един начален етап от връзката,не мислиш ли...изграждането на "качествени чувства" става с години,в един момент може нещата да се променят и ти да нямаш логично обяснение,в един момент може просто да осъзнаеш,че обичаш или съответно не обичаш този човек. ако чакаме на партньора да гради всичко тогава ние сме просто едно допълнение без функции.именно за това всеки дава каквото може в една връзка. теорията ти все пак е твое виждане,да казваш кой какво и как чувства е меко казано неоснователно.
и май много off topic стана...

Ще бъда кратък на фона на тези словоблудства с материята:

И двата варианта си имат приложение и изпълномост...

Renesanz, искаш да кажеш, че не си измисляш чувата, нали? Обаче какво ще кажеш за подсъзнанието си? Ако си се изучавала и ми кажеш "и под съзнанието ми не си измисля нищо", тогава ще приема, че си един от много малкото хора без фантазия, тоест мечти... защото точно за това говоря. Не мечтаеш ли? Мечтите са точно в темата любов VS секс, защото... абе ко да обяснявам- очевидно са важна граница, влияеща комплексно на работата на психиката.

мечтите са нещо задължително за всеки човек,както е казано: "когато спрем да мечтаем умираме"
но любов vs секс не съществува,защото това versus разграничава двете неща. добре,за теб може да не са равнопоставени и да принизяваш секса,твой избор. той сам по себе си е първичен,но когато е резултат от любов е много повече,следователно няма нужда да се разграничават

Права си, но случаят, в който сексът е резултат от любов е много по-рядък отколкото когато не е. Вярвам гооо Не мислиш ли? Идеята ми е, че не аз, а обкръжението ми принизява цялата тая физическа работа.

по-рядък е благодарение на пошлите и елементарни чувства,които хората все повече изпитват в един свят залят от повърхностни отношения. жалко е.

Секс бррр сексссс ррррр секссс блеееее секс мьееее брьеиеее секс СЕКС това ми е отговора. И ако ми сложат въжето и питат "Поне още един секс ще направиш ли?" ще кажа "Сложете, сложете капута злодеи"

Curseyou, говориш като девственик...