За мен това са детски истории- лиготии.
Или е недорасъл, или наистина иска да наложи някакъв /несъзнателен???/ контрол върху мен.

Обсебването е резултат не толкова на лоши чувства, колкото на добри такива. Проблема е, че всеки го различно приема...

Явно не са те обсебвали по онзи- гадния начин.
Иначе никой не би отказал да му сеобръща внимание и да бъде търсен от любимия човек

Аз лично имам толкова обхватно лично пространство, че имам спокойствието на един необсебим човек

Обсебването е когато не можеш да живееш без обекта на желанията си, непрекъснато мислиш за него/нея, но това чуство не те радва. Това е обсебването, което най-често е резултат на магия за любов. Защото истинската любов не може да се постигне с никакви магии, а някакъв по-висок разум я праща тук при нас.

Обсебването дразни,но когато го няма липсва

Я, ей за това ПЛ скъса с мен.
От тогава реших да ги оставя да си правят каквото искат, стига да получа същото право.
И от тогава повечето, с които съм имала някаква връзка, са твърдели, че съм студена.
Угода няма, явно.

Нямам нищо против да ме обсебват, обаче

аз пък имам против да ме обсебват...не мога да дишам. И тъй като отсрещната страна иска прекалено мн да престирам, по-скоро такива връзки нямат бъдеще при мен...

По принцип границата на "обсебването" е различна за различните хора...Аз лично имам нужда от повече лично пространство...Това не означава, че не обичам да прекарвам времето си с любимия човек, но същевременно има и други неща, на които също обичам да посвещавам време и емоции. Светът не се изчерпва с другия, както и не е бил "полу-празен" преди той да се появи, нито пък ще остане такъв, след като/ако той (да, и това се случва...) си тръгне.
А специално това с непрекъснатото звънене винаги ме е побърквало!

мразя да ме обсебват, но в повечето случаи става въпрос не точно за обсебване, а просто за това, че човека отсреща иска да е повече време с половинката... чисто и просто търси, това което му е приятно

Изобщо не съм чела отговорите на онези, писали по-горе, но личният ми опит в това отношение ме е опарил така, че за мен това е на първо място в списъка със смъртни грехове в любовта.
Ако обичаш някого (ама наистина и истински), няма да ограничаваш личното му пространство с желание да сте постоянно заедно - да идва в 6 сутринта (!!!) до вас, за да излизате, защото ти си казала, че искаш да имаш и време за други (важни!) неща; да ти прави скандал, задето на 8-ми март си се прибрала 3 часа след часа, който си казала предварително; да те следи след работа, уж защото много те обичал (а причината си беше съвсем друга)... Да си позволява да те натиска пред родителите, за да демонстрира, че си негова, а не си тяхното малко момиченце... Абе, не можеше да ме подели нито с родителите, нито с приятелите ми... оттогава - обеца на ухото. Нито аз така, нито на мен така. При първи подобни признаци, шутът е повече от гарантиран - по-добре да ме обичат малко, но достатъчно, отколкото мнооооого и обсебващо. Това не е любов, а егоизъм.

Ами аз съм много обсебваща но нямам нищо против и мен да ме обсебят... даже ми се иска

Не ми допада... не ми се е случвало да съм обсебена, нито обсебваща в любовта, а в приятелството. Дразни ме когато някой постоянно ме търси, иска обяснения защо не съм се обадила, поздравила и прочие.. какво съм правила вчера, когато не съм се обадила и това от приятел...

Ако си прекалено свободолюбив, никога няма да получиш любов...

- из Моментите, в които съм сериозен и разсъждавам трезво над нещата...