На косъм да ти правя компания там, но така се стекоха обстоятелствата, че сега отговарям на въпросите ти



В сферата на онлайн и офлайн живота са. Както алтруистични и некомерсиални, така и бизнес проекти. Не бих конкретизирал за момента.



За невъзможни неща. Например за истински комунизъм. (разбира се човек трябва да има малко "багаж", за да не го бърка с тоталитаризма на бившия соц блок) Истинският комунизъм е друго. Но това е отделна тема.



Не чак голмасйтор, но играех добре и ми липсва футбола. Определено детството е най-хубаво. Бедно детство, но определено може да се каже, че тогава приятелите бяха истински и десетократно повече.



На хора, които стоят в сянка - никога може да не ги видиш, обаче от ях зависи много. А и ако тези хора правят добри неща, направо съм във възторг. Но в повечето случаи е само първото, без да правят добри неща..



Да си напълним първо стомасите и гушите. Мисля, че докато хората не се насладят максимално на светските и плътските удоволствия няма да им пука за света около тях, дори той да се разрушава.

Май Оейзис пяха, че революцията започва от твоята глава. Общо взето, ако впросът ти е за България - хората са много глупави и лесно манипулируеми, защото образователната система се потъпква умишлено - глупаци по-лесно се управляват. Затова, ако ме питаш за съвет за революция - първо трябва да е образователната и високотехнологичната, а след това всичко останало.

Хората не са виновни, че са тъпи, извинявам се за израза. Виновни сме, ако го виждаме и не си помагаме, а чакаме...

едва ли ще е скоро, поне да съм искрен. Но може да запишем пак курс наесен

на бързи обороти или на по-бавни темпове?

Като че ли всеки е научил най-много от майка си, защото без наученото от нея (или респективно, който те е отгледал), няма как да научиш останалото. Не е ли така?

Иначе по-натам в живота има много хора, от които научаваш по много. Но основата е важна.

Както отбелязах по-горе, идеализмът е отстъпил малко място и на прагматизма, и на реализма. Иначе се подписвам, че емпирично доказано по моята скала, най-големият идеализъм е между 12 клас и 2 курс в университета

Но не се предавам

Кое де

което прецениш. по принцип.

Значи на бързи

И на бавни понякога, но в повечето случаи на бързи. Винаги бързам, сякаш живота ще свърши всеки момент.

Благодарим за участието!
Ако имаш желание да се видиш с някого от потребителите, задали най-интересните въпроси, пиши ЛС на мен или на Берс