Дам, Ели, права си...
Но аз говорих за един определен род 'масовост', която отнасям точно към автори като Коелю... и Дан Браун...
И не мога да говоря за посланията, защото не ги чета... не знам, явно предпочитам да си се завра в моята си псевдо-елитарност и да не обяснявам наляво-надясно, че се кефя на... Камю, например
Ох, много се отплеснахме
Просто четенето за мен отразява силно отразява твоята индивидуалност... и... пак ще питам... какво става, ако всички четем едно и също

Става нещо като "1984". Знам ли, ставаме еднакви. Сещаш ли се за танците на "Макарена" и ония, "Лас Кетчуп", или както там се водеха? Е, точно.
Какво става, ако всички харесваме един тип мъже? Аз сега поне съм спокойна, че най-много с Раджа да ни се срещнат вкусовете за мъже. , а, примерно, с Кака Крем никога не бихме имали проблем с нещо подобно.
И мен ме гледат странно, че харесвам Хесе - при все, че и той може да се смята за "масов" в определени кръгове (ей тук има нещо сбъркано). Виж, Камю ми е малко в повече, признавам, но, така или иначе, приветствам всичко, различно от Дан Браун и малките Браун-чета. Обаче пък признавам, че харесвам Капоти, който е от масов по-масов, обаче аз съм открила у него нещо, което редица други писатели нямат - така че, колкото и масов да е, аз просто го гледам под друг ъгъл.

Tцтцтцтц...горките хорица...как ги оплюхте само.

Аз като един почитател на Дан Браун не мога да остана настрани. За мен той е може би най - добрият автор за запълване на свободното време с нещо хем неангажиращо, хем не съвсем безсмислено. Едновременно научаваш нещо, но и самата книга ти е интересна и ти хваща вниманието. А и подобен тип книги запалват доста книгомразци по четенето като цяло. Специално за "Шифърът на Леонардо" смятам, че би могла да бъде съкратена на 40 - 60 странички, ако трябва да гоним само "научните факти и т.н.", но придаването на екшън пейзаж зад същината на творбата съвсем не я прави по - малко стойностна. За мен това беше една изключително приятна книга, която прочетох с голямо удоволствие. Може би си падам по такъв тип автори - например голям почитател съм на Стив Олтън и Робърт Лъдлъм (особено последният за мен е най - добрият в писането на заплетени политически трилъри - за справка - трилогията за Борн).
Иначе от другите автори харесвам Еко и Вонегът. Може би забравям много, но в момента за тях се досещам. (Ерих Фром няма да го слагам в сметките, поне не в тази тема).

А що се отнася до Коелю - не съм чел нищо негово и не мога да коментирам.

Затова ли Кървавото Контес се жалваше, че се мъчи с Фром? Ясно...
А за Дан Браун - ако искаш просто да научиш нещо, по-добре чети "Орденът на тамплиерите и масонската ложа" - той е крал оттам, само дето в тая книга няма любовни истории, и разни други бози. Само факти, доколкото може да се твърде, че става дума за факти, разбира се. На мен ми беше в пъти по-интересна.
На Дан Браун съм му чела "Шифърът" и "Шестото клеймо" - вече май съм го споменавала, но Шестото клеймо я понесох по-добре, само заради образа на шамбелана, който ми напомня за един мой познат свещеник и ми беше интересно докъде може да стигне, според Браун.

Аз пък именно "Шестото клеймо" не съм чел. Добро впечатление ми направи обаче фактът, че тематиката на книгите му (на Браун) е разнообразна - от "Цифрова крепост" през "Шифърът на Леонардо" към "Метеоритът" разликата е огромна (визирам тематиката, а не екшън сюжета, където непрекъснато имаме красива умна жена в главната роля и приятен младеж, който и прави компания (а накрая и нещо повече) до края на книгата).

И накрая за любителите на романи от сорта на тези на Коелю и Браун горещо препоръчвам книгата "Денят на змията" на Стив Олтън. 400 страници ги изгълтах за 2 дена и не ги усетих. За мен тази книга беше причината да започна да чета активно след 6 -7 клас. Прочетете я - няма да съжалявате.

Лекциите по криптография са по-интересни

Това дали ще ми хареса едно нещо или не няма нищо общо с масовостта, може би с това дали ми се харесва или дали е препоръчано от някой познат, но за масовостта не ме е грижа. Трябва ли всяко хубаво нещо да бъде достъпно и разбираемо само за определен кръг от хора ? Това е хубавото на нашето време, че човек има достъп почти да всичко и може да види неща, за които дори не е предполагал че съществуват.
И да - всички четем, без значение дали е едно и също нещо. Всеки се обогатява сам за себе си.

Относно чалгата и музиката като цяло - темата е доста обширна.



Съгласен съм с индивидуалността, но от стремеж да я търся не смятам умишлено да бягам от мейнстрийма, само защото е такъФ. В крайна сметка аз откривам едно в една книга, усещам една мелодия и/или текст по мой си начин и това ми е достатъчно да говоря и обсъждам с моите приятели.
Ако се замислиш всички отявлени индивидуалисти са еднакви в стемежа си да бъдат уникални

Към последното изречение на по-горното мнение.
Това винаги ми е било супер смешно - може би, ако ме питате за нещо абсурдно, това ще е първото, за което ще се сетя.
Живея близо до Художествената гимназия и имам поглед над хлапетата там. По пътя към ФЖМК постоянно минавам покрай Художествената академия. Познавам много хора, които учат в НАТФИЗ и съм минавала инцидентно покрай Академията в дните, определени за кандидат-студентски изпити. Е, няма толкова еднакви хора, които толкова отчаяно се опитват да са различни и толкова сериозно си вярват, че успяват.
Нелепо смешни силуети...

Аааа, вие го разбихте тоя автор дето е за него поста! Бива ли така? Вярно, достъпен, лековат, пък приятен е мисля... Точно "Захир", "Единадесет минути", "Край река Пиедра седнах и заплаках", "Вероника решава да умре", "Петата планина", "Брида" и ... са си красиви истории, изящно и ненатрапчиво поднесени... Наистина като приказка май...

И к'во кат' го четат всички?!? Не разбрах връзката (негативна); даже само положително говори - че повече хора се кефят на т'ва, което и както пиша човекът... Поп (само) музиката и тя е поп(улярна), ама значи ли, че не струва???

Плюс това да четеш ЕДНОТО (Коелю) не изключва да четеш Другото (класика като Маркес например), а?

edit:Модераторска намеса. Използвай бутона "Промени" вместо да пускаш n брой постове един след друг. Мила

Valiamishe,
Предполагам, че и Мила ще се обади, но да си кажа и аз - ползвай опцията за редакция на мнение, когато искаш да добавиш нещо, скоро след като си го пуснала, защото иначе се натрупват много мнения едно след друго.
Пък за автора... разни хора, разни идеали, както се вижда.

Мисля че това изчерпва темата, поне от гледна точка на това, което бих казал аз

Коелю е откровено плиткоумен, както вече споменаха някои - събира всичко на едно място в една вече смелена консистенция, превърната в един комерсиален продукт с много реклама...

Има успех именно поради това - че е изключително достъпен, говорещ на езика на масата - той е и предназначен, за да безпокои вниманието й! Но сам по себе си Коелю не е нещо "негативно" - той е израз на опростяването, към което се стреми масата, затова не може да го обвиняваме и заедно с него да омаловажаваме потребностите на една огромна аудитория. Самите те едва ли биха имали търпението и способността да четат Маркес, Достоевски, Херман Хесе...

Лично мен ме дразни и гледам със съжаление хората, които го четат и намират в него онова, което търсят в литературата...

Аз имам - обожавам и Маркес, и Хесе, виж Достоевски ми е по-така
Както по-горе казах - едното не би трябвало да изключва другото...

Не би трябвало, но го изключва в много случаи. Това, че лично ти намираш еднакво смислени Коелю и Хесе примерно, означава че си изключение... Озадачаващо при това

Е никой не е казал, че са еднакво смислени... май... аз лично мога да твърдя, че съм чела доста книги. Ако някой ме пита какво чета в момента и аз кажа Коелю, това значи ли, че съм проста и повърхностна? Може да значи, че примерно съм в сесия и искам да се разсея за 1 час с нещо по-леко. И примерно не бих си отворила "Война и мир" в автобуса или трамвая...