Аз ги имам всичките, разкошни са!!! А апфът ми е най-любимият герой!!!


Велика книга!!! Ама не знаех, че има продължение, имаш ли го?


Имаше една поредица за някви двама приятели, дето бяха ученици там на някакви си други...оффф, за Седмоцветния бог имаше нещо....Как се казваше?


Георги, каква си ми романтична душа... "Драконова песен" беше май последната част от трилогията...А втората така и не успях да я изиграя честно!

Абе като цяло съм очарована, че толкова народ се събрахме тука с обща детска манийка /показателно за хората, учещи в СУ! /

Казва се "Сянката на Сатаната" и не е ЧАК толкова осрано, колкото твърди Георг, макар да е осезаемо по-зле от първата част.

Аз мога да ти я дам

Да ама от двама ни аз съм в българия и ще й я дам пръв

Евала за темичката.Страшно зарибен бях,за жалост по време,когато се навъдиха масово издателства и автори,убягнали са ми много от култовите книги,когато жанра се е раждал в България.Чел съм всякакви жанрове,всякакви автори,всякакви формати,имам към 100ина в нас и съм твърдо решен да си попълня колекцията от антикварни кашончета и познати:bounce:Ще се ръководя по това списъче:
http://www.citadelata.com/index.php?show=63

Любими автори и прочие нямам време да спомена,по-късно ще пиша надълго и нашироко

В тоя списък има някакви, дето за пръв път ги чувам!

Оф, явно всички сме писали книги-игри...

Аз бях написал две навремето - едната се казвае "Филмът на века и там трябваше да направиш филм, като си избираш сценарии, ала бала. Другата се казваше "Наказателен отряд" и от нея си личеше, че вече съм прослушал метъл. Главният герой е метъляга (сам избираш дали да е фен на Содом, Кенибъл Корпс или Моторхед), който се бори с пънкари. Накрая излиза срещу Оффспринг, голям майтап. Давах ги на съучениците ми и те четяха с интерес...В едната имаше и карти некфи, бе детинщини...

винтерадаш, къртиш трябва да ми го дадеш тоя наказетелен отряд

А, Плазмодии, това май се води пълния списък на книги-игри излизали в България

Да се разпиша и аз в клуба.
Смея да твърдя, че съм изчел почти всички книги-игри, излизали на пазара, от самото начало, може би само без последните няколко. Дори съм ходил в издателство Мега да се запознавам с част от екипа.
За съжаление, не си спомням много, но ето какво ми е останало като впечатления:
Любомир Николов (Колин) определено беше най-добър сред българските. Той си е майстор-разказвач и владее различни стилове. Харесваха ми и Блонд и Уейн. Никак не харесвах Майндкрайм, но сега си давам сметка, че просто съм бил малък за неговия стил и начин на реализация на играта. Всъщност, от гледна точка на игра и управление на героите, той имаше най-солидни системи. Повече математик, отколкото разказвач, но за тоя жанр и това си трябва.
На мен обаче като че ли повече ми допадаха западните автори. Кървав меч, Битки безброй и какви ли не още - някакси ми бяха по-интересни, но и доста по-трудни. Част от техните книги така и не успявах да ги изиграя. Харесваше ми идеята за лабиринти, за влизане в различни стаи и т.н., което го нямаше при нашите повествователни автори. Съответно и аз писах ( ) няколко книги в този западен стил, много си ги харесвам даже.
А помните ли, че по "Замъкът на таласъмите" бяха направили телевизионна игра по БНТ? Но май имаше само 1-2 предавания.
Имаше обаче и нещо друго в по-късните години на Мега, което много ме беше впечатлило. На последните страници на списание Мегаигра се разиграваше един особен вид епистоларно RPG, в което трима от писателите се бяха кръстили Халифа, Императора и Краля, имаше карта на териториите, и читателите с писма ръководеха как да се завладява повече територия и да се водят отношенията между тримата владетели. Всеки нов брой беше нов ход. Спомням си, че активно участвах (на страната на Халифа) и дори бях добил високо звание "хептен-мамелюк".
Някой по-запознат може ли да обясни какъв тип точно беше тази игра, как се нарича като термин? Има ли и такива в чужбина, или е наше изобретение?
Жалко, че всичко свърши и мишката изяде книжката - днешните пубери щяха повече да научат и да добият различни способности, ако четяха дори само тези книжки.

Аа, да - това се казваше "Мегасвят" и авторите твърдяха, че идеята е оригинално тяхна. Сигурно е така, защото не съм попадал на подобно нещо - не и на хартиен носител. Но съм чувал за някакви онлайн подобни работи, където четящите попълват анкети, пращат мейли с идеи, съставят "парламенти" и "кабинети" на респективните си държави и умуват какво ще се прави под надзора на разни админи и модератори.

Друга интересна идея пак от това списание беше нещо на Блонд - "Приказки от края на света", където читателите гласуваха в какъв стил и с какви герои да е фентъзи разказът, който Блонд да напише за следващия брой. Яка идея, ама смъртта на целия жанр я осуети. Изобщо "Мега" бяха титани - и опитите на Джордж да направи сай-фай компютърна игра на хартия, и Т.О.Р.Н.А.Д.О. на Майндкрайм, конкурсите и не знам какво,публикациите на разни "млади надежди" - всичко беше качествено и добре пипнато. Изобщо е много яко как изгревът, разцветът и залезът на цялата работа - '93 - '99 - съвпадна със съзнателното детство на толкова много весели хора, дето още си спомняме доброто старо време и мнооогото часове с молива, зарчетата и дневника...

Ей, като се прибера, вадя кашоните с книги-игри и почвам да чета в хронологичен ред!!!!

Чудя се, че няма много фенове на М. Майндкрайм. Според мен сред българските писатели на КИ нямаше нито един, който да му прави конкуренция... А доколкото си спомням той се криеше и зад псевдонима Джордж.М. Джордж...и това го направи именно за да се докаже сред средителите на писателите на книги игри.

Мда, и аз мислех, че е наше изобретение. Какво пък - беше интересно.
Впрочем малко хора знаят, че Боби Блонд беше гласът на първия Биг Брадър у нас, преди да напусне и да го сменят с Ники Николов.
А Уейн за кратко беше в нашата специалност. Женкар си е, ама не знаех, че се снима в порно.

Не, двама различни са.
Още една причина за упадъка на тоя жанр беше, че авторите бяха в люта война помежду си и най-откровено се мразеха и плюеха. Те и сега се мразят - потърсете някой от по-новите им интервюта и писания във форуми. Битер българска работа беше.

Може и да не е той, но със сигурност Майндкрайм имаше и друг псевдоним, който по едно време сам разкри. С този псевдоним издаде поредицата за "Хлапето".

Това ще да е Стюърт Дарк. Още ми се мотае из къщи "Сърце от камък" - нелоша книга, никак даже.