Като не ме приемат - голям праз.
Не гледайте на това като на последна и единствена възможност. Старите хора с право са казали "Всяко зло за добро". И в крайна сметка ако не е журналистика, какво? Да не вземем да изпукаме? Че като гледам как всички са се притеснили... Я погледнете на живота по-весело и оптимистично!

Винаги съм искала да уча само журналистика. Ако вие ще ми бъдете колеги, искам още повече (не, че ви четкам!)...ако не вляза, трябва да намеря начин да се прехвърля. Какво да се прави!
И да не вземем сега всички да не спим нощем. Докъде ще я докараме така?

и аз не спя нощем, защото уча!
ХАХХАХАХАХ!!!



(ЛЪЖА)

Как до къде ще го докараме? Да спим в едно легло разбира се.

Кой на леглото, кой на пода...важното е да има teambuilding, колеги...

да, страхотен екип се очертава, ако почнем да спим в едно легло
после, ако пък вземат и да ни приемат, лелеее... ще бъдем егати курса
п.с. всъщност май на вас ще ви е весело, аз съм се насочила към задочното следване.

С тебе в едно легло, само ако си предадеш скалпелите за претопяване.

скалпелите ще ги прежаля, но не мачетето и сатъра
п.с. ако някой има идея как да размразя една вкаменена кайма, ще бъда признателна... ако не се справя със задачата в много кратък срок, майка ми ще дойде и сготви ужасните си спагети

edit: успях!

вие всички ли искате журналистика/PR редовно?

И аз искам да уча задочно.


А за каймата - извади я от фризера и я сложи в леко топла вода, заедно с цялата й опаковка. Ама леко топла вода, да не е гореща, че ще я попариш предварително. След десетина минутки смени отново водата, защото старата вече ще е изстинала. За около 20-тина минутки ще е готова.


И стига със спама, да не отлетим предсрочно.

май успях да я сваря даже, но няма значение благодаря ти все пак
а ти имаш ли някаква информация как протича задочното следване? тъй като аз нямам, но съм се насочила към него, с оглед на факта, че и в момента работя, и след това искам да продължа да работя /дори скоро май ще започвам 2ра работа/. а пък си мисля, че колкото и голям купон да е редовното следване - опознаваш състудентите си и прочие, няма да мога да ги съчетавам. все пак СУ не е НБУ, да можеш да ходиш от дъжд на вятър

Не би трябвало да има разлика в задочната форма спрямо специалностите. Тоест схемата е следната: Два пъти, за двата семестъра, имаш т.нар. "Очни", което всъщност е 10-15 дни лекции. След което имаш малко време да се готвиш и после се явяваш на изпити в рамките на съответната сесия.

Ако греша, нека някой настоящ студент, да ме поправи.

Задочното следване никак не е лошо, пък и е похвално,че искаш да работиш. Да предположим, че вече си вътре. Лекции имаш през септември за около 15 дена минаваш целия първи семестър. Изпитите ти са през декември, а през януари също можеш да се явиш. Няма нищо да пропуснеш ако се запишеш задочно, защото за тези 15 дена си платно от 8 до 8 с новите си колеги, ще се опознаеш и ще можеш да се виждаш с тези, с които се здушиш. После имаш пак лекции през февруари и изпити през април.

Апрпо, лекциите са през деня, така че спокойно ще можеш да си правиш дисекци през нощта.

Мирише ми на страхотен курс, или иначе казано - голям журналистически купон. ПО-дбре да си мисля за това, отколкото за изпитите . Можем даже да размразяваме кайма заедно...

аз ще ви кажа как да не я размразявате
и според мен курсът ще е жесток и малко ме хваща яд, че по всяка вероятност няма да мога да се насладя на т.нар. "студентски живот"... още повече като слушам майка ми, която ми говори за свои състуденти и как са пиели... имам чувството, че ще се лиша от страхотно изживяване.
колкото до "похвалността" - благодаря, аз работя от 7 годишна, така че не го имам за нещо необичайно. дори миналата година пак работих и то преди изпитите /да, малко са идиотите, които ходят на работа в 12ти клас/, което по всяка вероятност е една от причините да кандидатствам пак. но сега съм безумно доволна, че така се стекоха обстоятелствата, защото, ако бях влязала миналата година МИО в УНСС... да кажем, че щях да изперкам. а и нямаше да работя 5 месеца като PR, което си е опит
ако има още някой за задочно да свирка, да се видим кои сме