Някъде някога, чух или прочетох нещо такова, че
"Малкият принц" е книга, в която, при всеки следващ прочит във времето, се открива нов смисъл. Или казано по друг начин - прочитайки я на 10 години - виждаш едно, на 15 съвсем друго, на 25 преоткриваш нещо съвсем различно и така...
Споделете какво е за вас тази тънка книжка и какво вие преоткривате в нея?

Аз все още съм на етап, в който повече ме впечатляват прозренията за различните типове хора, от колкото виждам смисъл в цялата тази философия за любовта (съвсем повърхностно казано разбира се), пък ще видим след няколко години

Тази книга изигра много, много важна роля в живота ми.

Много я обичам.
Беше първата цяла книга, която прочетох на френски

Чела съм я преди ПОНЕ 10 години.. и нищо не помня.. май ми е време пак да я прочета...

Много красива книга, и много тъжна...И за мен беше първата, четена в оригинал, макар първо да я четох на български като много малко детенце...Помня, че първия път много ме натъжи и много ме изплаши...Никога няма да забравя как се чувствах, когато той сам пожела да си отиде...Май това беше първият ми литературен досег със смъртта...
Но има прекрасни послания, определено.

Тази "книга" трябва да се забрани на малки деца - абсолютно категорична съм по този въпрос. Хем нищо не разбират, хем, когато пораснат, не изпитват нужда да се върнат към нея, защото е просто... книга. Знам ли и аз...
За мен "Малкият принц" е философия, скоро го драсках и в блога по повод на безславната премиера на Столичен куклен театър. Това е нещо огромно, което е надскочило предела на хартията, още докато е било в главата на автора.
Аз го четох за пръв път, когато бях на 16-17 и бях много, много изгубено порастващо детенце. Не знам дали ми показа пътя, но със сигурност видях, че не съм сама.
Това не е книга. Просто я наричат така, поради липса на по-точно определение. И все пак - философия.

Тази книга трябва да е най-потребяваният носител на информация в дома ми... Носител на информация, защото (както Ели отбеляза над мен) наистина няма дума (или комбинация от такива), която да може да окачестви дори приблизително точно „Малкият принц“. „Прозрение“ може би, но и то е твърде далече... Четох го веднъж на 10. Четох го от скука вендъж и на 15. Четох го и от Любов и Обич и в периода 20-25.10.2005г. От тогава, си я препрочитам веднъж през вечер-две-три... И истина е, което казват в една друга Приказка („Приказка без край“): книгата се променя след всеки прочит. Чел съм „Малкият принц“ стотици (ако не и хиляди) пъти и винаги откривам по нещо, което е оставало скрито от мен до него момент... Уви, неспособен съм да я поемам в оригинал, но съм убеден, че дори само с тази цел, научаването на съответният език (който междудругото ненавиждам) е оправдано...

"mais si tu m'apprivoise ma vie sera comme ensoleille"
(съжалявам за липсата на ударение)

Аз съм я чела веднъж като много малка и нищо не помнех.. Отпразнувах 20 ми рожден ден четейки я.. Записах френски като втори език, за да мога да я чета в оригинал и всеки път когато смятам да се откажа от този език я взимам в ръка... какво повече да кажа...

Знам я почти наизуст.
Беше първата ни постановка в училищния театър...
Аз бях пилотът

...
„Аз ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде различен от всички други. Другите шумове ме карат да се пъхам под земята, шумът от твоите стъпки ще ме повиква като музика да изляза от дупката“
...

харесвам я.

Не я харесвам особено. Леко ми е дебилна.

Не я разбрах като малък,нямам нерви да я чета сега,,но в крайна сметка вероятно ще се възползвам от линка в обозримото бъдеще

хааааа тва все едно аз съм го писала хехе:) да няма пръст тука Мадам КостовскА