Съгласен съм. Ако е от приятел-момче не боли толкова, колкото от приятел-момиче, щото те се предполага, че са по-мили, обичливи, нежни и т.н.... и по-уважителни съответно...

Просто се пазете...

Ба човек,от жена с тая изменчива природа бих го преживял именно,защото е по-мила,обичлива и прочие по принцип.Виж от приятел дойде ли бая ще се терзая

Аз пък не се плаша от предателство, независимо дали от момче или момиче. Просто съм свикнал- не забелязвате ли в какъв свят живеем?

Хм с такова нещо мисля не може да се свикне,а даже и да свикнеш ще спреш да вярваш на когото и да било,което би било кофти за самия теб

Говорех за свикване с болката, а не за защитни реакции срещу нея. Аз нямам нищо против да ме боли, ако това е цената на това да помня хубавите неща...

свикнеш ли с болката, не се чувстваш жив вече.

С достатъчно адреналин се компенсира

Ай по-ведро го карайте бре

Когато обичаш истински човек, когото предадат ужасно и той изпадне в депресия, от която няма излизане, то разбираш, че тази депресия е много по-ужасна от предателството, а към болката се притръпва, което разбира се удавя положителните чувства, обаче адреналинът си е адреналин. Ставаш един безчувствен, но същевременно живеещ за усещането... хем ти е готино, хем ти е гадно... просто начин на живот...

че съществува, защо не?все пак за определени неща сме просто хора, а не мъже и жени.

свикването с нещата е причина за инертността в отношенията. не бива да се свиква нито с хубавото,нито с лошото,трябва всяка грешка да бъде осмисляна и поправяна.

А всичко ли е поправимо според теб?

Всичко е поправимо, стига да знаеш как да подходиш. Аз лично съм оправял кашите си и вината си към други хора, НО към мен рядко някой намира сили да оправи бъркотията...

Мани...така описано от теб, звучи готино, ама си пожелавам на мене си и на вас да ни се вдига адреналина само от хубаво, писнало ми е да ме депресират