В тази тема думата "мусака" е спомената поне 5 пъти (броих ги) из мъжките критерии за изискванията им в една връзка.
Браво, браво, момчета, чудничко изискване!
Един приятел ми каза, че жената искала много неща от един мъж, а мъжът искал само едно нещо от всички жени. Аз му отговорих, че когато срещна мъж, който да си заслужава, и аз ще искам много неща от него, но дотогава и "едното"... става, да речем.
Вече ми писна от цялото това "ходене" с някого, което наблюдавам у толкова хора, с цел колкото изобщо да "ходиш" с някого, а не че конкретно си сигурен, че точно този човек олицетворява онова, което търсиш, и затова искаш да споделя пътя ти. В противен случай всичко става една постоянна въртележка от лица, имена, пропилени чувства, връзки, които идват и си отиват, а накрая вече спомените за тях се преплитат, сливат, избледняват и не ти оставят нищо съществено полезно, освен може би мъничко по-добра представа за това какво ти трябва след време - представа за човек, когото изобщо я срещнеш, я не...
Иначе на мен ми трябва някой, който да ме
разбира, а то се оказа страшно трудна работа - може би аз съм твърде странна, може би хората са с много предразсъдъци... или по-скоро и двете
Искам
доверие, а ми е все по-трудно да вярвам с всички тези примери за изневеряващи мъже наоколо (
ако ми даваха по 5 стотинки за всеки обвързан, който ме покани или ми предложи нещо, ехееей...). Искам
сигурност, но виждам как сериозно обвързани хора не спират да се оглеждат постоянно "за нещо по-добро" и са готови импулсивно да зарежат човек, който с години им е доказвал колко много ги обича и как не би им причинил нещо такова, заради личност, която колкото и впечатляваща да е, я познават от нищожно кратко време. Как да намериш изобщо нещо истинско, трайно и красиво в този грозен свят?
Хайде, извинете ме за "emo style" откровението. Слагам си обратно дежурната усмивка и party time излъчването -
това поне съм го усъвършенствала блестящо с годините.
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
