Това, което дават мненията на критиците, са някои идеи. Как ще ги интерпретираш на изпита е твой личен избор. Разсъждението тук може да се простре далеч над мненията на критиците - например аз много пъти съм разширявал някои идеи, почерпени от литкритиката, и съм ги превръщал в свои разширени разсъждения. Когато познаваш задълбочено и българския, и европейския контекст на разглеждания творчески път, можеш да създадеш невероятно задълбочени разсъждения, които не е задължително да са базирани на наизустени теми (което е пълният абсурд!). Аз лично съм говорил с проверители, които са толерирали моите идеи и са ги подкрепяли. Така че аз с чиста съвест мога да кажа, че по литература не съм зазубрил и един ред досега, но мога да седна и да напиша аналитичен текст, базирайки се на познаването на произведенията, който да засегне всички основни моменти - просто през годините от 7-ми до 12-ти клас се научих да разсъждавам по литература, а не мъчително да търся начин да мина през поредното изпитание, наречено ЛИС. Когато натрупаш достатъчно познания за литературния процес (в глобален план), разсъждаването по произведенията наистина се превръща в удоволствие

Например Гео Милев - когато човек познава цялостно неговия творчески път, разбира пълноценно и идеите, заложени в "Септември"... Разбира се, всичко, което написах по-горе, е мое лично мнение и мога да заявя, че е валидно за мен... Всеки има различен поглед върху изпита по литература

PS. Що се отнася до разсъждението "изцяло през твоя поглед" - затова има и втори формат на изпита - т.нар. "есе". Аз лично няма да пиша по него просто защото предпочитам другия тип разсъждение. Ако обаче си се готвил подобаващо и наистина искаш да изложиш изцяло лична интерпретативна позиция - това е вариантът. И не е вярно, че са недооценени пишещите този тип съчинение - лично познавам хора, изкарали над 5,25 на този формат. Зависи от желанието и подготовката
