Съгласна напълно.
Трябвало е да вземеш Решението още преди 4 години. Сега нещата са мнооого по-сложни. Всичко е ОК с колегата ти,но дали ще е така ако имате нормална връзка,само вие 2мата? Не е ли всичко наред точно защото той е твоето бягство от приятеля ти,с когото не върви? А може би само това,че симпатиите към колегата ти са забранен плод,поддържа емоцията в теб към него? Има доста въпросителни,доста...
Моят съвет е- пробвай с колегата си,но прекъсни връзката със сегашния си приятел. Нещо като..почивка. Не окончателно късане. Опитай,виж как е с другия,за да имаш по-ясна представа. Иначе се въртиш в омагьосан кръг. Просто не ти се рискува....

ни един от двамата няма да е дъ чоузън уан... вЕрвайте ми

Гола любов къща не храни.

Да, бягство, омагьосан кръг, в това време - течащо и изтичащо време, на фона на напиращи "семейни" амбиции (и с двамата го исках, то си е инстинкт в един момент)... Трябва да се действа бързо (гладът тук е в душата и понякога в леглото). Опитвам да си отговоря на въпросите тук (и там), ще отнеме време. Но не се примирявам с "висящото" положение между две идеи (и следваща ги)... Как искам да е по-скоро денят, в който да пиша тук кое съм избрала (или ме е избрало)... А това последното е интересен въпрос всъщност - доколко всичко случващо се има своя цел и е закономерно, както и това винаги да искаме все повече и повече (и така да вървим напред)...

Къщата аз я храня по принцип и не съм се замислял "ами ако съм жена и харесвам някой пълен безделник и нехранимайко, който не заслужава и да ме сънува даже".... хахаха- вие по такива ли си падате

Е т'ва се сетих сега от един филм цитат: "Изисква се много смелост, за да избереш истината пред удобството"; само да знаех кое в моя случай е едното и кое - другото... Явно в живота няма само бели и черни неща...

На мен истините ми са удобни

Гръмни се, за да не тровиш и двамата Ако теб те няма, всеки ще си намери друга и всичко ще е на шест

голям хуманист си бил...

Имам нова теория. Най-оправдано е да избираме човека, към когото имаме най-стабилни и непоклатими чувства.

Много мъдра теория, ама като всяка теория - теория Споделям я напълно, ама не мога някак си да я изпълня : това всъщност е и въпросът - защо любовта си отива, защо е променлива величина, защо (винаги все някога) спираме да обичаме, а обич е имало, силна и трайна? И нормално ли е всичко това (което ми се случва вече пета година - това са "приливите" и "отливите" на чувства към двама души), или е патология?

Ако знаеше моята история, щеше да се чувстваш далеч по-нормална, повярвай ми... аз избрах да се разкъсам и да изгубя всички от една гледна точка, но пък и да ги спечеля завинаги в сърцето си, от друга гледна точка. Аз не съжалявам, че бях решително нерешителен, но ако не можех да живея без човек до себе си, вече да съм полудял. Аз се разкъсах, защото можех да го понеса. Работата е там, че не всеки има благословията да оцелее след такова нещо.

How touching...

"Любов по време на холера " е невероятна история, любима ми е.
Лошо е обаче, когато започнем да живеем сапунен сериал ( или история на Маркес-то все тая)
Не те осъждам, ти сама си знаеш в каква ситуация си, некоректна спрямо 3ма ви.
Мисля,че не обичаш нито 1 от двамата истински, защото ако обичаше поне единият истински, влюбено и пълнокръвно...просто нямаше да те влече нещо към другия. щом нещо влече, значи има липса в наличното...
Помисли добре, не си малка, даже си доста по-голяма от нас , пишещите тука...

Да, така е както казва kokteil_molotow. Затова имам и трети "спасителен" план от цялата агония: да замина извън БГ за дълго (може и за постоянно)... Не знам дали ще ми стигнат силите обаче... И все пак е доста странно - имало е дълги периоди, в които съм усещала всеки от двамата като "специалният", "моят"; както и такива, в които съм се отблъсквала на светлинни години от тях. Остава съмнението, че може би проявявам каприз, искайки всичко, което ми е необходимо, в един-единствен образ, ненаситна съм така да се каже (емоционално)... Но нали аз самата съм далеч не съвършена?!
Колкото до сапунките и романите - нищо лошо не виждам (да си ги живеем, ако ни се случват/допускаме да ни се случат). Те нали от черпят сюжети от реалността, че от какво друго (специално тия, посочените де, не фентъзи примерно;-)