Кандидатствах миналата година,но не ми достигнаха няколко стотни(кофти).Плаках,бях притеснена,ядосвах се.Сега осъзнавам,че това е най-хубавото нещо,което можеше да ми се случи.И се радвам,че отложих учението за тази година.Прекарах най-прекрасната година в живота си и без да уча висше веднага.Така,че съвета ми е в никакъв случай не се впрягайте!Ако не първия,то втория път.Няма кой знае колко за губене.Сега се чувствам много по-подготвена.И не изпитвам абсолютно никакъв страх.Нямам търпение да дойде 14 юли.Честно.Нямам търпение за изпита:)

Сега с разстояние близо 1 година от изпитите, сякаш най-добрия съвет, който бих дал е да не се тревожите за глупости. Защото 1 прецакване на изпит е глупост. Вижте другите теми - за хаоса по факултетите, за проектите, курсовите работи, проблемите с заверки или общежитията, за неразбираемите предмети понякога, за сесиите... тва ако се притеснявах за всеки изпит или ако се ядосвах всеки път щом получа 2, трябваше да съм се гръмнал към 4-5 клас...

Някакси от гимназията свикнах да се боря за 3, и ако изкарам 5, следва поливане... (още не съм изкарал 5 в университета де)... и тва, че са ме скъсали тук-там... тва да ми е проблема...

Ще влезете, споко... проблемите ви не са "как ще влезете", а "а след като влезем, какво ще става..." - изпитите сега са адски елементарни в сравнение с проблемите ви после...

Но за това - догодина... приятно лято..

Баси якото да нямаш търпение, да отидиш на изпит
И аз нямам търпение между другото, ма не щот съм супер, мега, гига подготвен, а щот ми писна вече. Лятото дойде, хората се плацикат на плажа, а аз си цокам млякото вкъщи и чета простотиите на Вапцаров и сие.... нЕ е честно! И после кат минат изпитите почват записвания, още повече ... ае вообще тъжна работа

и аз нямам търпение,че да се свърши!Какво правиш,Blackout?Не съм те виждала тук отдавна?

Че то и аз нямам търпение за да се мине и да си знам съдбата.Ще уча или работя или на море ще ходя или класирания ще чакам.Да се свършва по-бързо

И на мен ми писна вече само да се ядосвам какво ще става на изпитите.Това напрежение не е здравословно...

Матеръалът,който учите за даден изпит /по История в частност/ после ще го учите за няколко дни, като сте в сесия Минава единия изпит и на ново същата порция обемни папки и книги Напрежението минава с времето
Мислете си,че всичко знаете /дори да не е така/,че всичко ще е наред. Положителното мислене помага понякога

Една сентенция в тази връзка: Мозъкът на студента е като тоалетно казанче - пълну се преди сесията, пълни се, на изпита дръпваш кранчето и за следващата сесия пак пълниш сухата кофичка. Без лоши чувства, просто констатация, човешката поамет е услужлива и помним само неща, които ни трябват в момента.

Какви лоши чувства, то си напълно вярно Абсолютно точно казано. Е, определено остава нещо в мозъка,но..

В ролята си на непросветен имам едно въпросче

Никой ли не учи извън сесия, в другото време, и на сесията просто да отиде да си плесне знанията на катедрата, всмисъл от доста хора чувам, че като си в сесия учиш кат луд, там един месец ли колко е..пък от никой не чух да е седнал да си ги научи тея раоти преди нея

Как ли? Не си пускам скайпа, даже компютъра, за да не гледам разни келемета.

Специално при нас е толкова мн материала, че тактиката с учене през семестъра НЕ помага. Лично аз съм пробвала, но всичко до сесията е забравено вече

Не мога да разбера защо кандидатстването трябва да е толкова трудно и да изисква толкова нерви?Какъв е смисъла на младини да полудеем Нима в университета се кефят на душевно травмирани от "кандидатстудентстването" студенти

Ти постави философски въпрос, обаче в момента явно си дръпнах уиски и слушам старички песни на Преслава, така че да не съм трезвен за философии... утре ще ти отговоря.

Това е порочна практика, която дава жертви на всички изпити, но за съжаление, мнозина я прилагат на практика и си рискуват...

Въпрос на съвест, ако питаш мен...