Здравейте!
Според мен подмазването си го има навсякъде в различна степен. Имаше го в гимназията, ще го има цял живот и на работното място. Иначе, да - и в университета се нагледах на колеги, които седят на първите редове, гледат влюбено и разбиращо преподавателите, опитват се да взимат професионално участие (къде адекватно, къде - не) и прочие. Мен това не ме дразни особено - всеки си има приоритети. За мен лично е шизофренично да се нагласяш на мисловната вълна на този и онзи преподавател, заради една оценка. Работодателите после искат качествена работа, способности и знания, няма убеждаване, че като имаш 6,00, та всички врати автоматично ти се отварят...Пък и, мисля, че проблемът е и в преподавателите, защото те толерират подмазването. Имало е случаи в следването ми, когато определени колеги си изкараха отлично оценки, тъй като през семестъра го караха на сладки приказки с доцентката. Останалите получихме по-ниски, никой не успя да си види писмените работи за рецензия. Ако преподавателката си беше на място, нямаше да оценява така и щеше да игнорира сладките студентски усмивки на първите банки. Но тя не го направи...Тогава значи колегите са си свършили работата...
Това, което мен ме дразни по-скоро е фактът, че, когато сме в почивка или на кафе - всички се изказват негативно за някой преподавател, ако не го харесваме. Всички "така и така" - на едно мнение. После, при влизане в аудиторията, някои пред него започват да му "се слагат" излишно и да демонстрират преданост и възхищение. Двуличието е грозно, не кой как си урежда живота...
