Кайне,Кайнеееееееееееееееееееее, и аз така бях едно време , кви 6 месеца, кви ти 6 седмици Добре,че се взаимоизлъгахме да се оженим, иначе можеше и да сме скъсали вече, хахахахаха

аз май думата в случая я нямам, ама ако зависеше от мен, като те гледам колко си хлътнала, по скоро ще си прегризеш краката, отколкото да ме напуснеш, и аз теб де

Познай

Познавам

а после на нас вика, че сме спамели и какво позна, ако не е тайна?

Че ще ям пържени яйца...
Аре стига спам, тия глупости ги трия...Освен това ти ме накара да напиша горния пост!

мне ти се канеше да напишеш "познах" аз само ти казах, кое е по-добро:П

"Той го направи!
Не, той го направи"

Ти да не мислиш,че моята любов е човешко същество? "За него, живота, направила бих всичко"!

Дамм, флубена съм пак Но няма да ви кажа в какво, защото ще ме обявите за тотална фетишистка
А освен тва, днеска видях в рейса един непознат, който се чудих къде ли съм го виждала и защо по дяволите ме гледа странно, и се сетих, че съм го виждала в същия рейс и пак се гледахме по същия начин и .... абе странно е....
Мразя така, когато се разминаваш с разни хора, за които нещо много силно и съвсем необяснимо ти говори, че при други обстоятелства е щяло да има нещо със сигурност Винаги се натъжавам от такива "разминавания" и най-лошото е, когато в погледа на съответния човек четеш нещо подобно Усещането е като .. познание, за което не си готов, като спомен за нещо, за което се колебаеш дали изобщо си забравял, дали изобщо си знаел ..

А предния път що сте се гледали странно... не, майтапя се
Наистина е интересно - на мене пък в 90% от случаите ми се случва да се запозная с някой, когото вече съм виждал безброй пъти, просто не е имало повод да се заговорим за нещо. А по конкретния въпрос от темата - да, простреляха ме. Само че се чудя какво ще излезе - предишните пъти не ме уцелваше където трябва. Май наистина е кривоглед или пък ходя прекалено бързо, че да ме снайпи като хората. Но както и да е.

Важното е да се обичате
А KeineSonne, като си толкова сигурна,че при други обстоятелства е можело да има нещо м/у вас, защо не се запознаеш с човека следващият път, когато го видиш в рейса? Сигурна съм,ч е пак ще се засечете някой ден

Ами не знам, не мога просто така да се запозная с някого в рейса Разбирам да беше някъв студент примерно или по някой семинар/конференция/дискусия/театър и т.н., ама рейс .... Сигурно най-неудачното място за запознанство А и самия той е спортист някакъв както изглежда..
И защото ми се са се случвали и преди такива "разминавания" с непознати или полупознати хора и обикновено или никога повече не се засичаме, или е след месеци и аз докато се сетя, а и човека "защо изобщо ми е познат/а тоя/тая" .. Пък и винаги е голямо изкушението просто да махнеш с ръка и да отминеш Предполагам е в човешката природа

Или го приемаш като флирт или при някой завой уж случайно мус е буташ и казваш -"Извинявай". После го питаш - "С теб не сме ли се се виждали някъде ? " И ако тръгне разговора - добре, ако ли пък не - то значи, че терзанията - "какво можеше да се случи, ако се познавахме" нямаше да ги има

Другата седмица стават пет месеца... А аз не само че не излизам от съня, а още повече му се отдавам (макар че не вярвах, че има накъде повече)

Оф, а в гимназията си бях така доволен от живота - византийци, шотландци и още хиляда хобита...
На ти сега - животът ми го връща с лихвите