Съжалявам, ако вече има другаде такава тема, търсих, ама не намерих. Та, на въпроса: бихте ли се "измели" от нашта циганийка или патриотично (и малко донкихотовско) искате да останете с надеждата за по-добро? Интересно ми е как са настроени сега 20-годишните интелигенти на Бг. По "мое време", т.е. - преди 5-6 години в моя кръг приятели и колеги не беше модно трайното изнасяне от Бг. Ако обаче сега бях на тия години тогава и имах възможността, която ми е сега - мн. близък човек в мн. хубава чужбина, който може да ме поеме и да ми помогне да се установя, и то доста добре, там, хич нямаше да се замисля, честно ви казвам...

Ако имаш предвид дали бихме напуснали България, аз лично не бих, поне не за постоянно. Изразяваш се малко странно.

Странно, но правилно.

Не само, че бих, а и предстои да го направя. Ако след 10-15 години нещата вземат, че се оправят, може и да се върна. Евентуално.

мм да. Продължението на въпроса ми май трябваше да е - "ако да, къде и защо, ако не - пак защо;-)"...

Аз да, бих живяла в чужбина. Не защото тук не ми харесва, а защото ми се струва много романтично... Но винаги бих се връщала. Обичам България и много се гордея, че съм родена тук. Обаче усещането да си далеч е невероятно...

Мани ти... Невероятното усещане е като се прибираш - като се видят отдолу Дунав, Балкана и после градовете и пътищата. И като стъпиш на своя земя - тогава е невероятно... Иначе... хм.

Ами да така е, съгласна съм. Бих заминавала само, за да се завръщам. Обаче, когато си навън и България започне да ти липсва и да ти е все по мила, и когато започнеш да я търсиш по улиците, в природата и в хората... Поне при мен е така. Като съм далеч, като че ли ми е много по-близка. Не знам дали ме разбрахте...

не бих се преместила. не защото тук ми харесва, а защото по стечение на обстоятелствата тук съм си градила живота.

Знам точно за какво говориш! Докато бях в Ирландия, ако щеш ми вярвай, но по едно време и кучетата по улиците започнаха да ми липсват. Но това не означава, че няма да се махна от тукашната помия.

Радвам се, че ме разбра.

Това е тема за заминаването, мисля, а не за завръщането....
Не, не бих, не ме кефи...
Предпочитам да "отскачам" до някоя чужбинска държава, но дълъг престой мноо ме нерви!

Едното не може без другото, тоест както казах, харесва ми да заминавам, за да мога да се завръщам.

Да бе, ама тука става въпрос за заминаване без завръщане така като гледам...

Емиграцията не е просто като да ходиш на ексукурзийка или на учене или дори на гурбет в чужбина. Като емигрираш отиваш някъде, миеш чинии, копаеш ниви, сечеш дърва, боядисваш тавани или ако си малко по-голям късметлия пишеш програми, караш камиони и ставаш медицинска сестра на зъболекар и всичко това в средите на емигрантите. С две думи - търпиш горе-долу същата мизерия, която търпиш и тук, нямаш кой знае колко големи възможности за по-хубав живот. И така между 5 и 25 години един начален период. След това се стабилизираш, почваш да си намираш и по-хубави работи и в един момент се усещаш, че си си изживял живота, обаче пък поне децатата ти имат възможност да започнат и да живеят на по-хубаво от децата на брат ти, който си останал в България. Евентуално някъде тогава се връщаш и ти, вече като пенсионер, вървиш из родното градче (щото дори да е София това, ако си живял в чикаго ти се вижда като село) и си спомняш с умиление за детските години, прекарани там.

Аз не бих могъл да понеса такова изгнание Макар че ако бъда принуден може и да се наложи да го направя.

Гошо Риспект