баси колко рано почна да се стъмва.. и колко студено става вечер.. а, иначе ме издразни един приятел дето ми върза 2 тенекии в 2 поредни дена

Всичко.

Искам вкъщи.

в единствения ми свободен ден, който можеш да си позволя да отделя за себе си и своя външен вид, ме извикаха на едната ми работаи после и на другата.. егаси..

дойде време да тръгвам за софия..

И тва те натъжава?? Е, мерси!! (джоук :Р )

Мен ме вбеси тва, че се поразболях лекичко, от кой зор не знам?!

За пореден път ме скофти тая програма.Много се уморих+ мрачно и студено време...

подразни ме това, че когато отидох да се запизвам за каланетика на "Академик" на 4 км ми казаха, че е на другия стадион, на баира

цял ден ми убиваха кецовете..мъка,мъкаааа

1.Фактът, че с нечовешки усилия станах за лекция по АПП в 7 сутринта!!!
2.Фактът, че висях половин час и съответната преподавателка (да е жива и здрава!) не си направи труд да дойде.
3.Претъпканите 280 Успях да се добера едва до третия (след като бях порядъчно замръзнала), и то до самата врата, та едва не изпаднах на една спирка.
4.Очарователният контролъор, който ми разправяше, че съм била "за санкция", щото съм си дупчила билета едва, когато се били качили в рейса.
5.Фактът, че доцентката по АПП все пак отишла за лекция един час по-късно с обяснението, че 8 е нечовешки час!

И аз с нечовешки усилия станах в 6:00, за да отида на упражнение.Скъсах се от писане.След това - мотане до 1 часа в катакомбата , наречена Биологически факултет. Ужас... а някви сухарски преподаватели..., след това трябваше да имам лекция от 3 до 5, след тва упражнение от 7 до 9... Е, нормално ли е?Не издържах... Да изляза в 6 сутринта и да се върна в 10 вечерта.Ох, дано го премстят тва упражнение...

Ми нещо ми е студено цял ден, а не би трябвало На мене никога не ми е студено!!!
Освен това си загубих сума време е така, от глупост.
Освен това не мога да розбера защо съм в депресия и всичко ми е криво и не ми се гледа и говори с никого ..
Не съм такъв човек по принцип

днес ме подразни това, че трябваше да ходя до Стопанския факултет по административни въпроси, а ми е свободен ден. На всичкото отгоре по пътя забравих за какво отивам и се сетих чак след като се качих на 4тия етаж.

Натъжи ме, че една жена в тролея ме изкара чудовище, защото не съм станала да седне. Аз винаги ставам, но тази не ми изглеждаше болна още по-малко стара и не станах и тя естествено ми се развика, че нито съм сляпа, нито съм била цял ден на работа. И ми стана много гадно.

Аз се научих да не ставам в автобуса на никой,
защото разбрах, че българина е неблагодарно говедо.
В случаите когато почнат да ми се обясняват ги поглеждам
пренебрежително и после забравям, че съществуват