Да бе, ама тука става въпрос за заминаване без завръщане така като гледам...
Емиграцията не е просто като да ходиш на ексукурзийка или на учене или дори на гурбет в чужбина. Като емигрираш отиваш някъде, миеш чинии, копаеш ниви, сечеш дърва, боядисваш тавани или ако си малко по-голям късметлия пишеш програми, караш камиони и ставаш медицинска сестра на зъболекар и всичко това в средите на емигрантите. С две думи - търпиш горе-долу същата мизерия, която търпиш и тук, нямаш кой знае колко големи възможности за по-хубав живот. И така между 5 и 25 години един начален период. След това се стабилизираш, почваш да си намираш и по-хубави работи и в един момент се усещаш, че си си изживял живота, обаче пък поне децатата ти имат възможност да започнат и да живеят на по-хубаво от децата на брат ти, който си останал в България. Евентуално някъде тогава се връщаш и ти, вече като пенсионер, вървиш из родното градче (щото дори да е София това, ако си живял в чикаго ти се вижда като село) и си спомняш с умиление за детските години, прекарани там.
Аз не бих могъл да понеса такова изгнание

Макар че ако бъда принуден може и да се наложи да го направя.
Така е, обаче не винаги.. а и много зависи за къде заминаваш. Например: работиш в частна фирма, от където решават да те преместят в друг клон, който е в чужбина. Или пък имаш приятели, които ти помагат да си намериш добра работа. На мен ми е пределно ясно, че не става въпрос за екскурзия, и ми се вижда много драстично НИКОГА да не се завърна повече тук, само защото съм си уредила живота другаде.