Имах предвид на форумна среща (Айси също ще е там ).

цял ден играя Cradle of Rome ... голяма зарибявка е...

Гледах Пандата и си купих диск на ... Pistols. Утре заминавам за Истанбул...дано да е хубаво.

хубавата компания

Лелеее, днеска егати екшъна минах от ада в рая...

5-5.30 o'clock PM...
...Държах си аз изпита по италиански език в Ректората, след това отидох до кафето да си взема нещо сокче, ала-бала, лафихме 10-ина минути с една приятелка, дато също беше на изпита, отивам да си взема маршрутка 33, качвам се, пътувам си най-спокойно, като си мисля как след половин час отново ще съм над тетрадките с анализи по литература вкъщи, КОГАТО ОСЪЗНАВАМ, ЧЕ КАНДИДАТСТУДЕНТСКОТО КАРТОНЧЕ Е ИЗЧЕЗНАЛО Изпадам в тиха паника, маршрутката вече е стигнала почти до Петте кьошета, казвам на шофера незабавно да спре, по ирония на съдбата на излизане от маршрутката срещам биша съученичка, неловко й казвам само "здрасти, кво става, чао" и интуитивно тръгвам по Патриарха в посока към СУ. Осъзнавам, че нямам нерви да чакам превозни средства, глупости, и затова решавам да отида на ходом до СУ, а на всичкото отгоре въобще не съм сигурен, че картончето е в СУ- може да е в маршрутката, може да е на някой самотен тротоар в двумилионна София...Както си вървя, изведнъж решавам, че адреналина ми е твърде висок, и решавам да тичам...не знам дали някога в живота ми ще имам такава мотивация да избягам разстоянието от Петте кьошета до Университета, което поне около 3-4 километра /а и продължавам да не съм въобще сигурен дали не бягам напразно към уни-то, ако картончето не е там.../...след около 10-ина минути стигам до СУ, потен, изнемощял, отчаян, несигурен в смисъла на живота, дотътрям се до кафето, и с последни сили казвам на дебелата руса шефка: "Извинявам се...едно...картонче...бежаво...картонче...едно...", първоначално тя ме поглежда изпитателно, все едно искаше да ми каже "Кво картонче те гони пък тебе бе, заблуден кандидат "/, след това посяга към рафта отзад /за който мнозина от вас твърдят, че пъплели хлебарки, но аз, ако дай боже вляза в СУ, ще го благославям до края на следването си иобещавам, да си купя най-мазния сандвич от него!!! /, взима заветното картонче и ми го подава! О ГЕРОЙСКИ ЧАС, О ТОГАЗ, МАЙКО ЮНАШКА!!!

Several hours later...

...Картончето спокойно спи до леглото ми, на сигурно място...е, малко е поизмачкано от всички тези баталии днес, но...юнак без рана не може!

и си луд, честно

А какво трябваше да направя в такава ситуация?

Намериххх!

Филмчето!!!
Как му се кефя, не е истина! Така де, на вас ще ви е скучно, но ние, дето си знаем за какво иде реч, го приказваме от самата вечер.

Само да кажа - Copyright - Митко Парашкевов, Kanakidis Films.

Абе тоз сладолед Милка бил много хубав!..

на път съм да победя ноща и най-накрая да направя това, което трябваше от понеделник - насам
---
Ще гледам "Yellow Submarine"

Е отдавна не се бях смяла така! 10х,лапе

Не ми викай "лапе",скоро ще ставам баща,какво ще си помисли детето ...

Че съм ти кака?

[05:08:27] g0g0_88 каза: pali6,pali6 moito tqlo
[05:08:28] fleur каза: ще спим,няма начин


Един прекалено дълъг разговор с прекалено як човек.
Good night.