Не искам да емигрирам...
Не мога да съм далеч от семейство и приятели.
Не виждам и смисъл да започвам наново на друго място.
Предпочитам да се боря.

Fight for the Kingdom bound for glory,
armed with a heart of steel!
I swear for the brothers who stand before me -
to no man shall I kneel,
their blood is upon my steel
Поздравче, което след малко ще махна, щото е офтопик

Аз също предпочитам да се боря но в друга държава; обичам борбата и предизвикателствата, но далеч оттук....и дали бих емигрилала - ДА, кога? - ако имах възможност - още сега, а иначе моите адмирации към онези, които смятат да останат в България и да се борят за по-различен и по-справедлив живот тук. Предполагам, че за да го правят виждат смисъл; аз отдавна съм го изгубила и нямам сили да го търся(а и честно казано нямам и желание).

^ Колко "отдавна"? Ти на 40 години ли си всъщност? И как се "бори" досега?

А как всъщност можеш да се бориш докато си толкова млад? Протести? Подписки? Теми във форуми? Смешно е. Аз засега само мисля и оформям неща в главата си. Когато получат завършен вид, ще започна да действам.

Борбата не е с башибозуците, а със личността. Не искам да искам да емигрирам.

My Bad , може би не използвах правилната дума или по-скоро не обясних достатъчно добре какво имам предвид. Имам много приятели, които обичат България, но като казвам обичат имам предвид наистина обичат, с онази любов, която можеш да откриеш в очите им, когато говорят за нея, когато я възхвалят, дори когато споменават Ботев или Вазов. Наитина им се възхищавам затова. Моята 'борба' е скромната борба със самата мен в онези моменти, когато съм с моите приятели и не мога да кажа че обичам България(иска ми се, но не мога). Просто не съм такъв човек; не съм като онези, които застават и гордо казват 'Аз съм българин и мястото ми е тук.' Ако ми се отдаде възможност да напусна България, не бих се замислила дори; аз не вярвам в приказката за родината, по-скоро вярвам че родината ти е там, където се чувстваш добре, където смяташ че е мястото ти. Много хора не одобряват моят 'егоизм' ( който аз предпочитам да наричам практичност) и аз приемам това, но и не се извинявам за него, нито за онова в което вярвам, защото разбирам и чуждата позиция и се опитвам да я уважавам.

100% съм съгласен.

РОДИната е там, където си се РОДИл. Не казвам, че мястото ми е тук, защото съм българин. Никога не съм краен, освен в борбата си с тютюнопушенето. Просто обичам България поради много различни причини и искам да живея в нея, защото тук се чувствам най-добре. Чувствам се гражданин на света. Бих живял и другаде, ако се чувствам добре и удома си. Но не се. В момента съм на едно полукълбо разстояние от родна земя, но не ми липсва толкова, защото е в сърцето и мислите ми, а и знам, че ще се върна след по-малко от три месеца. Има Интернет - има ви ВАС, ВИЕ също сте България.

Знаех си, че ще се захванете за етимологията на думата Но мисля, че стана ясно, какво се опитвам да кажа, но просто винаги ще ги има двата лагера -' за' и 'против' емиграцията и въпреки че и двете страни говорят разумно, шанса да убедят другите да сменят мнението си е минимален

Мдаа, борбата ти е само за самата си теб. Смяташ, че си я спечелила поне със себе си. При същата логика и основателен егоизъм, приемащата страна ще ти стъжни живота... Според теб ще е напълно права да претакова нЕкой навлек...

Ще ми се да имах сили да емигрирам, но уви съм болна от неизлечимата болест наречена "сляп патриотизъм"...

Бай дъ уей, иване, като настана дума за глобализация октомври може да играем по кампанията на пацо в милано, щото както е тръгнало всички ще сме там тогава

Преди година-две упорито отговарях не.
От 1-2 месеца си промених мнението.
Не знам дали завинаги, но е почти сигурно, че ще заминем най-вероятно след 1 или 2 години.
Ще бъде най-малкото полезен опит.

Статийка:
http://www.monitor.bg/main/article?sid= ... 1&eid=1424

Родината си е родина, ама ако някой ме пита къде ми е по-добре, как да си кривя душата? Не че не ми липсва (в момента не съм в бг), ама ми писна да си мисля, като видя смръщеното изражение на някоя сервитьорка, че се е изплюла в кафето ми и продавачките да ме гледат злобно, ако не си купя нещо... и ако поздравя някой съсед той да ме гледа учудено и тн. (това са най-дребните неща естествено, но дават своето отражение). Тези които сте пътували повече, не сте ли забелязали колко сме дръпнати ние българите? (това ни най-малко не пречи да се гордея, че съм българка, но трябва да сме реалисти). Не знам, може и да бъркам и това да е само мое усещане.