Филмът е кофти, не можах да го понеса - въпреки Джери (*въздъх, въздъх*). Не е това, което очаквах, развръзката е кофти и, абе, не ми хареса. А след "All That Jazz" (филма) не мога да си представя друга, по-добра постановка (за "Ах, този джаз" говоря, иначе има поне 3 по-добри мюзикъла).
Сетих се за още един великолепен мюзикъл и една прекрасна, разкошна книга. "Целувката на жената-паяк". Гледам, захапали сте гей-темата в един друг разговор...
"...Буенос Айрес, 70-те години на ХХ век, военна диктатура: политическият затворник Валентин Ареги и осъденият за развращаване на непълнолетен Луис Молина са принудени от обстоятелствата да делят килия. Те нямат друго общо, освен тези четири стени, бавното време и езика, на който говорят. Единствената безболезнена тема помежду им се оказва киното, така че Молина започва да разправя на Валентин филмите, които обича. В края на тяхната затворническа "Хиляда и една нощ" нищо от собствените им истории няма да е същото."Една от книгите, които ме белязаха по някакъв начин. Прочетох я в резултат от безнадеждната ми любов по мюзикъла.
Любимите ми парчета ги няма, но, все пак:
http://youtube.com/watch?v=2VSAtVzGvxoО, грешка, едното го има:
http://youtube.com/watch?v=wFofY51e6woХм... споделям нещо лично.
