|
На човека, отворил темата, не разбирам какъв му е проблемът - нещо от климатици и евентуалната бъдеща липса на такива се оплаква, нещо темата не му харесала, нещо народът бързо се изнесъл, а не останал да му прави компания... Първо на първо, самият той е offtopic в собствената си тема, но има и друго - не бих повярвала, че е българин, ако името не оставяше съмнения по въпроса. Защото всеки, завършил българско държавно училище, се е сблъсквал ежедневно и с остаряла образователна система, и с материална база в плачевно състояние, и с тотална липса на администрация.
Как се учи език в езикова гимназия с три профила и три разбрицани касетофона? Където половината от учителките по немски са назначени по линията на "тва е незнаещата немски жена на еди-кой си адвокат, който е правил услуги на директора, който се ожени за бивша своя ученичка, по някаква случайност отскоро назначена като учителка на подготвителните класове, която му роди две деца, които са причината нашия директор вече да не стъпва в повереното Му от държавата училище... "? Ами, учи се. Който иска, който има нагласата, че трябва сам да работи върху себе си просто защото държавата отказва да работи върху него, а на него му е важно да е ценен кадър някой ден, независимо къде, но най-добре някъде, където климатиците в училище не са мит.
Който не е забравил какви усилия му е коствала подготовката за едно училище /средно или висше/, издигнато в идеал, във висша цел. Тъпо някакси звучи, но повечето хора са идеалисти на 14, а голяма част са все още такива на 19. Въпреки че не се съмнявам, че всичко, изброено по-горе, се отнася и за СУ, и то в по-голяма степен. Но каквото и да е, не бих си позволила да се оплача, както не се оплаках за 5 години в гимназията. След като оцелях в моето училище, оставено на автопилот и без нито един мизерен климатик, мога да се справя навсякъде. Най-лесно е да седнеш да се оплакваш.
Прави ми впечатление, че хората очакват училището/университетът да им налива знанието с фуния в главата, както и да им спести всякакви неудобства от какъвто и да било характер. Няма как да стане, при положение, че животът не ги спестява. Вместо да се ядосваш, че преподавателят чете лекции от стогодишни разпадащи се листчета, ще идеш в библиотеката или ще влезеш в Интернет и ще се самоусъвършенстваш. В държавно училище, било то и СУ, никой не ти е длъжен. Който няма съзнание за това, което иска да постигне, хленчи, съвестните хора залягат и успяват. Нищо не е в състояние да ме убеди в обратното. Пък и, в крайна сметка, винаги остава вариантът чужбина, където всеки студент си има личен климатик.
_________________ Ólafur Arnalds & Arnór Dan - Old Skin
|