FMI, амнезия ли си имал?
Защото ако си не аз или кой да е друг сме изключения ами ти!

Бе не знам, може и да съм имал, но това не обяснява фактите ! Гледай какво пишат и другите хора.

Четеш ли че половината пишат че нищо не са научили в училище, а другата половина казват: "абе ние ходихме на уроци, ама всъщност си го научихме в училище". Има и 2-3 заблудени индивида които отричат че училищата им са хубави(а те са точно такива), което е равносилно на това да са ходили на уроци. Та тези 2/3-ма пораждат този безсмислен спор, на който отговора е НЕ. Както казах. Покажете ми някой който идва от обикновенно СОУ и никога не е ходил на нито един урок и е влязал КН ! В това число не влизат тези на които майка им, леля им, дядо им и т.н. са учители по математика и тези които са имали каквито и да било други допълнителни възможности за подготовка с чужда намеса. Намерете няклой който да се е готвил сам и да има над 5.50 Защото то май до сега има само една 6 :")

FMI, нали ти казах аз не съм ходил и при тази оценка на изпита имах бал 28,80 с който влизах във всяка една специалност миналата година от първо класиране .. ти ако искаш ми вярвай ,че не съм ходил на уроци.А защо не съм влязъл КН понеже желанията ми бяха.
1)Информатика
2)КН
3)Математика
4)Приложна Математика
5)СИ
6)ИС

Аааа, игнорирайте Абстракта - той имаше 6.00 по Висша алгебра, така че той не е простосмъртен xD

Много мерси Kai ... не прави offtopic

Няма~

А по темата - много зависи с какво се кандидатства. По литература и история, ако си намериш темите от някъде си готов. По езиците, ако си ги учил през годините солидно, същата работа. По математика е малко по-трудно, защото има доста уловки и неща, които просто не се преподават в училище - или поне не в не-математически гимназии. По принцип единственото, което ти дава сигурен плюс от ходенето на уроци е, че може учителя да ви даде съвети, които няма от къде да прочете. Но както всяко друго нещо в тоя живот - стига човек да го иска достатъчно силно и да работи сериозно, всичко може да се постигне. Естествено и мозък трябва да има, което вече е трудната работа O_<

Глупостта може да се лекува, твърди един от откривателите на ДНК http://www.mediatimesreview.com/march03/Stupidity.php

Значи вече и мозък не трябва, скоро и това ще може да се копува. Значи само пари трябват...

Извинявайте че се намесвам, изглежда ми малко вече личен разговора, но искам и аз да искажа мнение. Първо не е задължително да ходиш на уроци по математика за да влезеш във ФМИ. Единственото което е трябвало да направиш е 7-ми клас и преди седми клас да си си седял на д-то ти да си учил, да влезеш в математическа гимназия и да ти видят сметката от задачи. Аз виновна ли съм че съм учила 12 години че трябва ученици от другите училища да решат в 12-ти клас че искат да кандидатстват с математика и да ми се оплакват че не им били преподавали. Е на мен пък не ми преподаваха немски добре, нито география и история, ама не кандидатствам с тях нали?

В крайна сметка когато живота ти поднася лимони си правиш лимонада и не се оплакваш. Аз да си търся някой виновен тогава ... я министерство на образованието я финансите че съм нямала часове по рисуване от 9-ти до 12 или съм нямала пари за уроци. По твоята логика на 2-та година след като вляза вав СУ може да разбера че не е за мене. И какво - отказвам се. Винаги като стане трудно и неудобно се отказваме. Само така !

А ако не обичаш лимонада ?!

И кой говори за отказване, става дума за неравнопоставеността. И темата не е, дали може да се влезе във ФМИ без уроци, а дали може да се влезе "престижна" специалност без уроци. Като в последствие беше допълнено до: "Дали може да се влезе престижна и или хубава специалност без уроци и без да си от профилирано средно по съответната специалност". Т.е. можеш ли да се подготвиш сам... Отговора на този въпрос е твърдо НЕ(мое и на по голямата част мнение).

Дали за математика е по трудно това да стане - Да, може би там е най трудно !

Дали можеш да влезеш във FMI със знания от 7-ми клас - Да, можеш. Значи средното ти няма значение и значи може, но не смятам специалност "математика и информатика" за престижна, просто не смятам да ставам учител, но не защото е една от най непрестижните професии в момента, а просто защото не мисля цял живот да се занимавам с идиоти и или да ощетявам малкото кадърни, за да мога после да им лапам паричките от уроци и рушвети, защото не ми стига мизерната заплатка... Не искам да съм принуден да го правя, защото имам повече съвест от повечето учители и няма да го правя и ще умра от глад...

абе 7. клас си е доста рано човек да реши с какво иска да се занимава в бъдеще...дето се вика той още не се е осъзнал като човешко същество, пък камо ли да мисли в перспектива. аз примерно до 6. клас исках да уча медицина, да ама след това като видях за какво иде реч в химията незабавно се отказах. на тая възраст идеите идват и си отиват като бързи влакове. до 11. клас аз не знаех изобщо какво искам да правя с живота си. дотогава знаех само, че уча в математическа гимназия - нещо, което винаги съм искала, и че ще уча в СУ. само че какво беше въпросът.тогава реших, че ми е писнало от математика и че не ми се занимава с нея, въпреки че много я харесвам и тотално си промених мирогледа за нещата. така че не може да се очаква, че човек като учи в пмг е длъжен да кандидатства с математика, а не с литература примерно; или пък от езикова гимназия да кандидатстват само с езици, щото математиката там е някаква неизвестна мъглявина. когато един човек реши с какво иска да се занимава, животът му до момента, в който го реши, може да изгуби всякакво значение. важното е, че когато реши, той се приспособява към н овите обстоятелства и прави всичко възможно за да постигне целта си. дори и да ходи на частни уроци, щом училището не помага. а има и друго - с уроците имаш някаква насока, знаеш откъде да започнеш, а когато се подготвяш сам е трудно да решиш откъде да започнеш.

Поредната, не си права. Не може всеки да прецени какво иска да учи след 5 години, евала на тоя, който го е направил, но аз лично си смених желанието 2 пъти. Исках да кандидатствам журналистика, но това беше преди да се отмени изпита по литература, а аз теми никога няма да седна да уча, защото за мен това е най- тъпото възможно нещо, което не ти позволява да изявиш своите мисли, а нечий други. Понеже съм от езикова гимназия, има престижни специалности с английски език, та по темата- аз примерно и повечето мои съученици сме на ниво на изпит в СУ по англ около 4,50- 5. Разбира се, ученето на английски е свързано със сериозна самоподготовка, но не може и без уроци. Да вземем примерно диктовка- едно е да ти я прави учител, друго е някой съученик + това учителя винаги може да ти даде някои ценни съвети. А колкото до математика, ако не си от МГ, не можеш без уроци, колкото и сборници сам да решаваш и учебници да препрочетеш все ще има нещо, което пропускаш.

Първо за знанията от 7-ми клас съжалявам но не може да кандидатстваш с тях математика и то в СУ и да се надяваш да се класираш за нещо Второ наистина съжалявам че повече деца и техните родители не се ангажират с бъдещето си още от най-ранно детство. Просто през целите 12 години се води процес на обучение и колкото през последните 5 е различен , толкова през първите седем е еднакъв. Това че на някои им липсват е друг въпрос. Говоря за математиката попринцип защото с това се занимавам и съм запозната, но за другите предмети мисля е същото. Не искам да обидя никого. Разбирасе има изключения. Но като цяло тези които не са учили почти през целите 12 години накрая започват да се оплакват от учители системи и т.н. Никой не те спира да учиш и ако имаш желание има и начин. А и не е вярно че математика без частни уроци не става. Има толкова много хубави сборници и учебници. Аз повечето неща си ги учех сама вкъщи понеже бях болна през повечето време от тези 5 години. Ама не става да се сетиш в 11-ти клас нали разбирате Съвета е учете апък каквото е писано ще стане. Няма да стана велик моделиер, но пък ще стана велик програмист Апък и кой знае Ще се видим на есен

е това са глупости 11. клас е напълно достатъчно рано да започнеш да се занимаваш с математиката. някои хора дори започват да се готвят в 12. клас и изкарват доста хубави оценки на изпитите. и никой не може да бъде сигурен, че това, което иска в 7. клас, ще бъде същото и в 12. щото едно е детската ти мечта, друго е действителността. евала на хората, които са успели да решат какво ще правят с живота си още тогава, аз пък бях твърде заета да си играя и да си мечтая за разни глупости. твоето изказване си беше направо тип "всяка жаба да си знае гьола". да ама, ако не си си уцелил гьола и го осъзнаеш твърде късно какво правиш? + училището не е само предметите, които ти преподават там. важна е средата. ако си в училище, в което се изучава изключително малко предметът, който харесваш, но средата е добра и всички са мотивирани, и ти ще се мотивираш да учиш този предмет. било то и математика в езикова гимназия или литература в математическа. да не говорим пък, че понякога училището след 7. клас е училището, което някой друг ти е избрал. не казвам че това е основно положение, но не е като да не се случва изобщо нали...така че има много условности...