Абе, гражданска-негражданска война, избиването на цивилно население не може да бъде "нормално", все едно дали иде реч за мъже или жени, старци, деца и т.н. От друга страна е "разбираемо" и във вековните традиции на полуострова, не че това го прави "приемливо" или "нормално"!
От друга страна и Порът не е съвсем прав, защото като избиеш "другите" наоколо и то в голям периметър, няма кой да нападне "твоите"...
Тук най-сложно е положението на тези, които не подкрепят действията на "своята" общност. Те са между чука и наковалнята. Така са около 4 милиона в блаженнопочивша Югославия, обикновено (но не винаги!) деца от смесени бракове от период от близо 80 години, които се възприемат точно като продукт на югславската идея. Те загубиха изцяло родината си! Познавам два такива случая и не им е лесно, повярвайте. Единият емигрира в Австрия, другата остана в Сараево и се бори за единство на страната си, но почти без изгледи за успех. В средното поколение има силна югоносталгия и това е разбираемо. На повечето ителектуалци и бизнесмени новите държави са им просто малки и тесни. В Македония дори направиха специално вино: "Тга за Юг".
Да не забравяме, че по време на гражданска война също се извършва мобилизация и във военните формирования влизат доста хора, които не са много съгласни с тази политика, но нямат друг изход, защото се опасяват от изолация и дори малтретиране на семействата си. В покойната Югославия има доста случаи на братя, воюващи един срещу друг, а в БиХ е популярен случай, в който трима братя воювали в трите различни общности, не знам дали точо един срещу друг.

Това няма как да се отнася до Караджич, който е, без съмнение, сред идеолозите на етническото прочистване от сръбска страна, защото от мюсюлманска и хърватска също имаше и генерал Готовина е един от тях. Но между идеолози, ръководители и изпълнители на различни нива има голяма разлика. Не мога да повярвам, че Хагският съд ще хване подобни нюанси. Там разчитат само на пропагандната страна на нещата, точно като квазипроцеса срещу Чаушеску. Има голям публичен ефект и никакъв практически. Просто притискат сърбите, за да им покажат, кой държи властта в държавата им. Да сте чували нещо за търсене на черногорци? Няма и да чуете, не че те не се проявиха много във войните по разпадане на Югофедерацията.
В заключение
pro domo sua (какво по дяволите беше това?

): При многото ни издънки през 20 век трябва да сме много-много доволни, че не влезнахме в Югославия, въпреки, че на три пъти е имало немалък шанс за това (т.нар. интегрална Югославия от Черно море до Триглав)... Представяте ли си какви последствия щеше да има за страната ни, ако това се беше случило? Не, благодаря!
П.П. По семейни причини силно мразя сърбите, ако това не си е проличало досега...
